2010-03-24 15:54:17

Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ: между вяра и наука няма противопоставяне, а приятелство


Вяра и наука „не се противопоставят, независимо недоразуменията в историята, защото заобикалящия ни свят е като една книга написана от Бог, която четем на базата на различни научни подходи”. Това беше водещата тема в днешната катехистична беседа на Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенця на площад Свети Петър, посветена на свети Алберт Велики, „един от най-видните учители на схоластичното богословие”.

Папата припомни накратко биографични моменти в живота на Алберт Велики, роден в Германия в началото на ХІІІ век. Още в ранна младежка възраст заминава за Падуа, където се посвещава на изучаването на „седемте свободни изкуства”: граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия и музика. По време на пребиваването си в Падуа, посещава църквата на братята Доминиканци, към които се присъединява по-късно, постъпвайки в доминиканския орден. Но според биографичните данни, посочи Бенедикт ХVІ, званието за монашески живот в Алберт се развива постепенно, благодарение на проповедите на наследника на Свети Доминик, Блажен Джордано от Саксония:


„Често в нашите младежки години, Бог ни говори и ни посочва какво е предопределил за нашия живот. Както за Алберт, така и за нас молитвата подхранвана от Словото Божие, Тайнствата и духовното ръководство на озарени хора, са средствата за да открием и следваме Божият глас”. 

След свещеническото си ръкоположение, Алберт се посвещава на преподавателска дейност в различни центрове по богословие на отците доминиканци. Но неговите изключителни интелектуални качества му позволяват да усъвършенства познанията си по богословие в един от най-престижните университети в онази епоха, парижкия. През 1248 г. става ръководител на новооткрития богословски център в Кьолн, където работи заедно с неговия ученик, Тома Аквински. Между двамата богослови се установява връзка на взаимна почит и приятелство, която ще допринесе за развитието на науката. През 1254 г. е назначен за провинциален настоятел на „Тевтонската провинция на отците Доминиканци”, включваща общности разположени в Централна и Северна Европа:


Отличава се с усърдие при упражняване на своята мисия, като постоянно посещава общностите и призовава събратята към вярност на поученията и примера на Свети Доминик”.


Неговите дарби, продължи Бенедикт ХVІ, не отбягват на Папа Александър ІІ, който за кратък период от време го взима при себе си, за да се възползва от неговите богословски съвети. По-късно Папата го назначава за епископ на Регенсбург. През 1274 г. Алберт участва във Втория Събор в Лион, свикан от Папа Григорий Х, целящ единението между латинската и гръцката Църква, след схизмата през 1054 г. Умира през 1280 г. в манастира на „Светия Кръст” в Кьолн. През 1622 г е обявен за блажен, а през 1931 г, Папа Пий ХІ го причислява към редиците на светците и обявява за Учител на Църквата, посочи Светия Отец:


Несъмнено става въпрос за едно подходящо признание за този Божи човек и изтъкнат учен не само на истините на вярата, но и на много други сектори на познанието. Неговият енциклопедичен интерес го подтиква да се интересува не само от философия и богословие, но и от всяка друга позната по онова време дисциплина: от физиката, химията и астрономията до минералогията, ботаниката и зоологията”. 

Именно поради тази причина, отбеляза Бенедикт ХVІ, папа Пий ХІІ го обявява за покровител на учените занимаващи се с естествени науки. Но свети Алберт Велики, посочи Папата, „има на какво още да научи и нас”:


„Преди всичко, той посочва как между вяра и наука не съществува противопоставане. Всеки един човек на вярата и молитвата, като Свети Алберт, може спокойно да изучава естествените науки и да напредва в познанието на микро и макрокосмоса, откривайки присъщите на материята закони, защото всичко това подхранва жаждата и любовта към Бог”. 

Чрез величието и красотата на природните феномени, обобщи Папата, можем да опознаем Създателя на Творението:


„Свети Алберт Велики ни припомня, че между наука и вяра съществува приятелство, а учените могат да извървят един истински и очарователен път към светостта, чрез тяхното призвание за изучаване на природата". 

Бенедикт ХVІ посочи един друг важен принос на Алберт Велики: приемането и преоценката на философското мислене на Аристотел, опровергавайки по този начин страховете на неговите съвременници, според които философията на Аристотел е „несъвместима с християнската вяра”:

Свети Алберт изучава с научна строгост творбите на Аристотел, убеден че всичко онова що е рационално е съвместимо с вярата открита в Свещените Писания. Така светеца показа, че философията и богословието имат своите различни научни методи, но когато диалогират по между си, допринасят хармонично за откриването на истинското звание на човека, жаден за истина и блаженство”

В края на катехистичната беседа, Бенедикт ХVІ отправи молитва към Господа, да не липсват никога в Светата Църква надарени, смирени и мъдри богослови като Свети Алберт Велики. Папата насърчи вярвящите да следват „формулата на светостта”, приложена от този Велик Учител на Църквата: да се уподобят с Божията воля и да правят всичко и винаги за Негова по-голяма слава.

По време на генерална аудиенция Светия Отец благослови статуята на „Дева Мария от Кармине”, покровителка на Чили, която дари на представител на епископска делегация от южноамериканската държава. Дарът на Папата е по повод честванията на 200 години от обявяването на Независимостта на Чили. Статуята е дело на еквадорския скулптор Рикардо Вилалба и ще посети всички чилийски диоцези и по-специално засегнатите от земетресението на 27 февруари. По време на поклонничеството статуята ще бъде придружена от „Евангелието на Чили” или Новият Завет, преписан на ръка в училищата, площадите, църквите, болниците и затворите във всяко кътче на страната, чийто първи стих е преписан от самия Бенедикт ХVІ. Чилийската делегация беше водена от кард. Франциско Хавиер Еразуриц, архиепископ на Сантяго и монс. Алехандро Гоич, епископ на Ранкагуа и председател на чилийската Епископска конференция.


svt/ rv  







All the contents on this site are copyrighted ©.