Концерт във Ватикана за именния ден на Папата: "Последните седем думи на Христос от Кръста" от Хайдн

Днес следобед, в 18 часа, Папа Бенедикт ХVІ ще присъства на концерт изнесен в негова чест по повод именния му ден в Клементинската аула на Апостолическия дворец. Струнният квартет „Henschel” и сопраното Сюзан Келинг ще изпълнят „Последните седем думи на Христос от Кръста” на Йозеф Хайдн в новата версия на Страданието от Хайдн от Хосе Перис Лаказа, почетен органист в Капелата на Царския дворец в Мадрид.

„Един път, за да бъде развълнуван и най-неподготвеният слушател, за дълбочината на неговата душевност” – описва своята творба Хайдн. Една соната за всяка дума казана от Христос на Кръста: от „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” до „Отче! В Твоите ръце предавам духа си”. „Молитвата на Христос – отбелязва Бенедикт ХVІ – достига своя връх на Кръста, изразява се в последните думи, които евангелистите разказват”:


„Там където изглежда отправя един вик на отчаяние: ‘Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?’ в действителност Христос прави свой призива на този, който обкръжен от неприятелите, няма друг път освен Бог към когото да се обърне и извън всяка земна възможност, чувства благодатта и спасението”. (Литургия на Пепеляна сряда, 6 февруари 2008) 

Ето защо, подчертава Папата, няма ‘противоречие между думите: Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?’ и думите изпълнени със синовно доверие: ‘Отче, в твоите ръце предавам духа си’:

„И тези думи са взети от един псалм, 30-ти, драматичният призив на една личност, която изоставена от всички, се поверява с доверие на Бог. Молитвата изпълнена с доверие е същевременно лайтмотивът на Великите пости и ни кара да чувстваме Бог като единствената котва за спасение (…) Пред една ‘голяма опасност’ е необходима една още по-голяма надежда, а тя е само надеждата имаща доверие в Бог”. (Литургия от Пепеляна сряда, 6 февруари 2008) 

На Кръста се проявява своеобразната царственост на Христос, но също така на Калвария се „съпоставят две противоположни поведения”:


„Някои от хората в подножието на Кръста, а също така и единият от двамата разбойници, се обръщат с пренебрежение към Разпънатия: Ти ли си Христос, Юдейският Цар – казват те – ‘спаси Себе си и нас слизайки от Кръста’. Исус обаче разкрива своята слава оставайки там, на Кръста, като невинния Агнец. На Негова страна застава неочаквано другият разбойник, който ясно изразява царствеността на невинния праведник и го моли: ‘Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството си’” (Литургия за Консистория на 25 ноември 2007 г.) 

Молитва, на която Исус отговаря с изненадващите думи: „Днес ще бъдеш с Мене в рая”. Ето че можем да приемем думата обединяваща всички думи на Христос на Кръста: Прошката.


„Исус може да даде прошката и силата да прости, защото той самият понесе последствията на вината и ги разпръсна в огъня на своята любов. Прошката идва от Кръста; той преобразява света чрез любовта, която ни дарява. Неговото сърце отворено за Кръста е вратата, посредством която влиза в света благодатта на прошката. И само тази благодат може да преобрази света и да изгради мира”. (Литургия на Петдесятница, 15 март 2005 г.)
 
jp/ rv