Монс. Джанкарло Перего, генерален директор на Фондация Мигрантес: повече уважение и зачитане стойността на домашните помощнички

Наскоро Каритас Интернационалис определи домашните помощнички или така наречените в Италия „баданти”,като "модерни робини", отправяйки апел към международната общност да защитава техните права. Мното често те са експлоатирани, а правата им, от които се ползват други работници, са отричани: нямат социална осигуровка, подлагани са на продължително работно време и не са достатъчно заплащани. Ситуацията на домашните помощнички в Италия обяснява пред микрофона на Радио Ватикана монс. Джанкарло Перего, генерален директор на Фондацията Мигрантес:
 
*********
Това е една тема, която по същество интересува милиони семейства в Италия. Следователно, става въпрос за една нова личност, която влиза в семейството и променя неговия живот. Един допълнителен ресурс, който има нужда от една страна да бъде валоризиран, но от друга страна, да бъде и придружаван, защото се намира в една трудна ситуация, полагайки грижи за една много възрастна личност.

Слабото социално внимание, което се отделя на този труд, т.е. на бадантите, често пъти е аргумент, от който чуждестранните работнички се оплакват…
Първата тема е много важна, тази за справедливото заплащане. Втората важна тема е тази, която предвижда закрилата за преминаването от една работа на друга. Понеже е една временна работа, при смъртта на възрастната личност, много често този работник остава без дом, както и без работа. Следователно, става въпрос за изграждането около тази личност на една система от социална закрила, за да бъдат придружавани, която може да защити "мъртвото" време и да го превърне във време за информация и за преминаване от една работа на друга.

В сътрудничество с диоцезите, някои местни служби провеждат информационни курсове. Става въпрос за работа, която не може да бъде импровизирана…
Разбира се, аспектите за това необходимо формиране са различни: от една страна езиковото обучение, което е един важен елемент за валоризирането на срещата между възрастния човек или на инвалидите и семейния асистент. Вторият важен елемент се отнася до вниманието на професионално ниво за този вид работа, изискващ някои компетенции. Третото важно внимание е това за валоризирането на някои аспекти от културно и религиозно ниво. Много домашни помощнички идват от страни от Източна Европа и тяхната традиция е православната, следователно молитвената традиция трябва да бъде валоризирана заедно между тях и възрастния човек, следователно тези молитви, които от хиляди години са едно общо наследство.


Следователно става въпрос и за една интересна икуменическа възможност?
Разбира се, семейството става център, в който се срещат една домашна помощничка и един възрастен човек и едно всекидневно място за икуменизъм, където икуменизмът се гради започвайки преди всичко от връзките, от респекта, от грижите, които стават наистина една допълнителна възможност в тази среща, която е една среща между живота и религиозния опит.

С тази грижа от пасторална гледна точка на домашните помощнички се занимават 700 етнически центрове, които отделят пасторално внимание на отделните етнически общности, католически и не католически, присъстващи в Италия. Трудът на близо хиляда свещеници, отговарящи за тези 700 етнически центрове, който може би не е достатъчно познат на църковно ниво, но е важен…
Особено важно е, защото това са места посредством които се създава една нова църковна връзка, валоризираща различията и в същото време, тези центрове стават и място за придружаване, за лечение, места на християнска общност, които стават особено важни, защото с промяната на семейството променят и нашата Църква.