Бенедикт ХVІ се срещна с лютеранска общност в Рим: единението на Църквата е дар, а разделението плод на греха

„Единението е дар, който може да бъде даден само от Бог и ако нашето свидетелство е затъмнено от разделението, трябва да се стремим към единението, защото не е вярно както казват мнозина, че икуменизмът е в застой”. Това е част от импровизираното слово на Бенедикт ХVІ при посещението на лютеранска общност в Рим на 14 март. Това е втората визита на Римския Папа на Лютеранската църква в италианската столица, след общата молитва с Йоан Павел ІІ през 1983.

В проповедта си Бенедикт ХVІ посочи "многобройните общи елементи" между католици и лютерани: "днес слушаме същото Слово Божие, гледаме всички заедно към единствения Христос”, вдъхновени от надеждата, че това единство може бъде все по-дълбоко”. Въпреки това, добави Папата, „трябва да осъзнаем, че ние сме тези които разрушиха това единство и разделиха единствения път в много пътища”.
 
“Dass wir miteinander mit Ihm gehen…
За да бъдем християни, трябва да сме една общност. Но християнската общност претърпя разделения и точно тук се ражда икуменизма, т.е усилията отново да тръгнем заедно по пътя”.

Още от ХVІв., припомни Папата, католици и лютерани вървят по различни пътища, когато Лутер заяви, че човек може да бъде спасен само от Божията благодат или чрез вярата, отдалечавайки се по този начин от католическата доктрина, според която спасението идва от Божията благодат и заслугите придобити от добрите дела. Съвместната католическо-лютеранска декларация за Оправданието, подписана на 31 октомври 1999 г., поднови икуменическия път, посочвайки че вярата и делата са обобщени в думата „благодат”:
 
“Dass Er zuletzt sie schenken kann…
Само Бог може да дари единството. Но ако то е изградено само от хората, ще бъде крехко. Ето защо трябва да се молим и да го искаме от Бог”.

Папата се позова на евангелската притча за житното семенце, което умира за да даде изобилен плод и посочи, че ако Господ иска от нас да намразим живота си, с това желае да ни каже че „моят живот не е само за мен, а е едно постоянно себеотдаване за другите". Затова, поясни Светия Отец „нашата същност може да се прояви само когато се даряваме на другите”, а „този път на житното семенце е пътят на любовта и спасението”.

Исус Христос, отбеляза Папата, е „пътят, истината и живота” и по този път можем да вървим заедно. „Не можем да пием от единствената чаша и не можем да отслужваме на един олтар. Това трябва да ни натъжава, защото е греховно. Но единството не може да бъде постигнато от човеците и затова трябва да се поверим на Бог, който единствено може да ни го дари”, заключи Бенедкт ХVІ.


При пристигането си в Лютеранската църква, Папата беше посрещнат от председателя на лютеранската общност, Дорис Еч, който в приветственото си слово припомни етапите от сближаването между католици и лютерани: визитата на Йоан Павел ІІ и подписването на Съвместната декларация за Оправданието. "Това са две важни събития за нашата общност за които пазим жив спомена и които ни окуражават да продължаваме по пътя на икумензима”, посочи председателя на лютеранската общност.

Също и пастор Йенс-Мартин Крузе отправи приветствено слово към Бенедикт ХVІ, посочвайки че християнската радост се състои във вярата в Бог. В словото си лютеранския пастор запита риторично „кой и кое е онова нещо, което би трябвало да бъде по-достоверно, по-убедително и което може да понася бремето на един Бог, който започва там откъдето започваме ние, но който не спира там, където нашите възможности и сили се изчерпват”. "Бог - продължи пастора -запазвайки своята връзка с разпнатия Христос, чрез и отвъд смъртта, и възкресявайки го в Пасхалната утрин, показа че е Бог на живота, който твори нов живот, там където ние виждаме само разруха и смърт”. „Ако споделяме скръбта си и отслужваме заедно радостта на вярата, тогава това е една важна крачка към видимото и истинско единение от което живеем”, завърши пастор Крузе.

Накрая Бенедикт ХVІ насърчи лютеранската общност да продължава по пътя на икумензима:
 
"Dass er damit uns wirklich...
„Нека се молим Господ да ни дари единството, за да може светът да повярава”.
 
svt/ rv