Рим: 60 години от Универсална декларация и религиозната свобода

„Религиозната свобода 60 години след Универсалната декларация”. На тази тема в Папския Латерански университет се проведе академична среща с участието на върховния комисар на ООН за човешките права, г-жа Нави Пилай и зам.секретарят на Папския съвет за справедливост и мир, епископ Марио Тозо.


В пост-модерната епоха „истинската действителност на това право” изглежда налага на религията измерение свързано със сферата на частното или свързано в по-широкия контекст на културата. Това посочи ректорът на университета, монс. Рино Физикела – отсъстващ поради ангажименти в Съединените щати – в своето поздравително обръщение към г-жа Пилай, южноафрикански адвокат и магистрат, в Рим на двудневна визита с ватикански и италиански представители и институции. „Всички човешки същества имат правото да живеят освободени от нужди, свободни от страха, свободни да изразяват своето мнение и свободни да изповядват своята вяра”, посочи Пилай като подчерта взаимозависимостта между религиозната и другите човешки права и фундаментални свободи. Ограниченията – поясни- могат да бъдат сочени само с цел осигуряване на признанието и респекта към правата на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, в обществения ред и в общото благосъстояние в демократичните общества. Пред всичко това правото на религиозна свобода често пъти бива нарушавано, особено за сметка на малцинствата, дори и от страна на политическите власти и силите на реда, понякога за да контрастират насаждането на расовата и религиозна омраза или за борба против тероризма. А това създава оживени дебати в международното седалище. Нави Пилай не скри своята загриженост:


„This is my concern, which is what I expressed today in my lecture…
Вярно е, загрижена съм и това е, което казах в моето изказване. Затова е важно да се говори на младежите: искаме да разпространяваме посланието на търпимост между религиите и на фундаменталните свободи. Загрижена съм заради факта, че в целия свят и по-специално поради антитерористичните мерки, този феномен се изплъзва: неспособността да се зачита религиозната принадлежност на другите и неспособността да се позволи практикуването на религиозната свобода”.

Монс. Марио Тозо посочи, че доминиращият светски характер и предубежденията по отношение на религиите, са поставили на втори план правото на религиозна свобода, считано дори за „опасно, извор на социални конфликти, на ниско развитие”, като осъди определено нехайството пред засилването на преследванията срещу християните в света:

„Струва ми се справедливо да се подчертае този етап по отношение правата на християните, които биват дискриминирани. В действителност религиозните права, както на християните, така и на групи, изповядващи други религии, са равни права, защото хората които ги изповядват са равни в тяхното достойнство. Затова както биват защитавани някои групи дискриминирани за тяхната религия, така националните и международни институции, политическите общности и мас медиите би трябвало да защитават и техните права, осъждайки потъпкването на правата на християните в различните части на света”.
 
 
jp/ RV