Бенедикт ХVІ към Конгрегацията за клира: светът се нуждае от свещеници, които да говорят за Бог и Неговото присъствие сред хората

Днешният свят се нуждае от свещеници които, без да следват културните моди, да свидетелстват за Божието присъствие в света. Това беше водещата линия в словото на Бенедикт ХVІ към 700-те участници в Международния богословски конгрес, организиран от Конгрегацията за клира. Папата се спря на темата на срещата „Верността на Христос, вярност на свещеника”, като посочи стойността на целибата и призова свещениците да се противопоставят на онзи начин на мислене, който иска да ги превърне в „социални работници”. Поздравително слово към Светия Отец отправи кард. Клаудио Хумес, префект на Конгрегацията за клира.

Светът има нужда от свещеници, които да бъдат такива до край. Папата посочи, че в „епоха склонна да заличава всякакъв вид концепции за идентичност, от мнозина смятани противни на свободата и демокрацията”, трябва да се осъзнава ясно „богословската особеност на свещеническото служение”. Всичко това е необходимо, за да не се „изпада в изкушението то да бъде сведено до доминиращите културни категории”:


„В контекста на разпространена секуларизация, която постепенно изключва Бог от обществената сфера и преднамерено от социалното съзнание, често свещеника се явява „чужд” за общественото мнение, именно поради особените аспекти на неговото служение, като тези че е човек на свещеното, откъснат от света, за да се застъпва за света, учреден за тази мисия от Бог, а не от хората”. 

Бенедикт ХVІ подчерта, че е „от особена важност да се преодолеят опасните редукционизми”, който през миналите десетилетия „представяха свещеника почти като един „социален работник”, рискувайки да се изневери на самото Свещенство на Христос”. Затова е нужно в наши дни да се „утвърди още веднъж стойността на целибата, който е истинското пророчество за Царството и израз на себеотдаването на Бог и ближните”:
 
„Както се явява все по-наложителна херменевтиката на приемствеността, за правилното разбиране на текстовете на Втория Ватикански Събор, по същия начин се явява наложителна една херменевтика на „свещеническата приемственост”. Тя изхожда от Исус от Назарет, Господ и Христос, и преминавайки през двехилядолетната история на величие и святост, на култура и милосърдие, които Свещенството показа на света, достига до наши дни”. 

Във времето в което живеем, продължи Папата, важно е призива за свещенство да се превърне в „пророческа харизма”:


„Необходими са свещеници, които да говорят за Бог на света и да представят Бог на света. Хора, които не са неподвластни на мимолетни културни моди, а способни да живеят истински онази свобода, която само увереността в принадлежността на Бог може да даде”. 

Бенедикт ХVІ подчерта, че „най-необходимото пророчество е това на верността, която изхождайки от Верността на Христос към човечеството, посредством Църквата и Свещенството, позволява на свещеника да живее своето призвание в пълно присъединяване към Христос и Църквата”. „Свещеника не принадлежи вече на себе си, а е собственост на Бог”. Тази негова принадлежност, прибави Папата, „трябва да бъде видима за всички, чрез едно ясно свидетелство”:


„Чрез неговия начин на мислене, говорене и преценка на световните събития, в служението и любовта, в отношенията с другите, дори и чрез дрехата, свещеника трябва да извлича пророческа сила от неговата сакраментална принадлежност. В следствие трябва да положи усилия, за да се откъсне от доминиращия манталитет, който се стреми да асоциира стойността на неговото служение не към неговата личност, а към функцията му, пренебрегвайки делото на Бог, което влияе на идентичността на свещеника, и го уподобява на Него окончателно”.


„Свещенството е едно възвишено призвание, което остава голяма Тайна и за нас, които сме го получили като дар”, отбеляза Светия Отец:


„Нашите ограничения и слабости, трябва да ни накарат да живеем и закриляме с голяма вяра този безценен дар, с който Христос ни уподоби на Себе си, правейки ни съучастници в Неговата спасителна мисия”. 

Папата посочи необходимостта от едни „безкомпромисен пророчески живот”, който да „допринесе за идването на вече присъстващото Царството и укрепването на вярата на Божия народ и завърши словото си с едно насърчение, което е същевременно и предизвикателство за свещениците:

„Скъпи свещеници, съвременните мъже и жени искат от нас само да бъдем свещеници до край и нищо друго. Вярващите ще намерят в много други хора отговор за техните човешки нужди, но само в свещеника могат да открият онова Слово Божие, което трябва винаги да бъде върху неговите уста”. 

svt/ rv