Бенедикт ХVІ към Апостолическата Пенитенциария: Тайнството изповед дарява утеха за човешкото сърце

„Изповедалнята като място за отслужване на Тайнството на Помирението, но също и място в което трябва да се „живее” по-често, за да може вярващия да намери милосърдие, съвет и утеха, да се чувства обичан и разбран от Бог”. Това е насърчението на Бенедикт ХVІ към свещениците, участници в курса на Вътрешния форум (всичко което се отнася до сферата на съвестта на всеки един вярващ), организиран от Апостолическата Пенитенциария. В словото си по време на аудиенцията Папата призова да се покаже на съвременните хора, изкушавани от релативизма, който замъглява съвестта, „красотата и величието на Божията доброта”.

Ако изчезне чувството за Бог, то тогава ще изчезне и чувството за грях: това е действителност на която днес все по-често сме свидетели, посочи Бенедикт ХVІ. Но ако хората бъдат подпомогнати за срещата им с Бог, чрез един „диалог на спасение” с Отца който ги обича, тогава обръщането на сърцето ще доведе до един различен начин на живот и отричане от злото. Посредник и изключително средство за тази среща са свещеника и Тайнството на Покаянието. Именно върху тези две опорни точки, беше насочено словото на Папата към експерти и свещеници, участници в годишния формационен курс на Апостолическата Пенитенциария:

„Кризата на Тайнството на Покаянието, за която често се говори, засяга преди всичко свещениците и тяхната отговорност да възпитават Божия народ на основните изисквания на Евангелието. На първо място великодушно да се посветят на сакраменталната изповед; да водят смело паството, за да не се приспособи към манталитета на днешния сват, а да може да взима правилни решения, избягвайки компромисите”. 

Компромиси, които са характерни за настоящия „културен контекст”, белязан от хедонизма и релативизма, стремящи се да премахнат Бог от човешкия живот, констатира Бенедикт ХVІ:

"....хедонистичния и релативистичен начин на мислене, водещо до премахването на Бог ог живота, не помага за придобиването на нови ценности и за различаване на доброто от злото и изграждане на чувството за грях. Не трябва да забравяме, че съществува един порочен кръг между отричането на Бог и загубата на чувството за грях”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че именно между тези крайности на личната и колективна съвест трябва да се открои фигурата на свещеника. За пример Папата посочи Свети Жан-Мари Виане, който е извор на една „неизчерпаема вяра в Тайнството на Покаянието” и да укрепят характерните за свещенството дарове: духа на молитвата, евангелската бедност „личната и съкровена връзка с Христос”, отслужване на Светата Литургия. Но също и едно „силно лично покаяние”, допълни Светия Отец:

„Съзнанието за личното ограничение и нуждата от Божието Милосърдие за получаването на прошката, за обръщането на сърцето и за да бъдем подкрепяни по пътя към светостта, са особено важни в живота на свещеника: само онзи, който пръв е изпитал тяхното величие може да бъде убедителен вестител и служител на Божието Милосърдие”.


Затова, подчерта Папата, „важно е свещеника да има една постоянна аскетична нагласа, подхранвана от общението с Бог и постоянно да опреснява своите познания по морално богословие и в хуманитарните науки:

"В условията на свобода, в които днес е възможно да се упражнява свещенството, е необходимо свещениците да живеят по „възвишен начин” личния отговор на тяхното призвание, защото само който всекидневно се превръща в живо и ясно присъствие на Господа, може да предизвика у вярващите чувството за грях, да дари смелост и да породи желанието за Божията прошка”. 

svt/ rv