Велики пости. Бенедикт ХVІ: време за преоткриване на Бог и любов към ближния

През тези дни на Великопостното време, Папа Бенедикт ХVІ ни сочи в трите покаятелни практики – молитва, милостиня и пост – инструментите, за да отслужим по-добре Пасхата на Господа. Насърчава ни по-специално да открием истинския християнски пост, който ни отваря към Бог и към любовта към ближния.

Това е една „терапия”, казва Папата за поста, за да лекуваме всичко онова, което ни пречи да се уподобяваме на волята на Бог. „Защото всички сме обременени от греха и от неговите последствия – пише Светият Отец в Посланието за Великите пости от миналата година – постът ни бива предлаган като средство, за да възстановим приятелството с Господа”. Разкрива ни освен това, че „доброволният пост ни помага да следваме Добрия Самарянин”. Избирайки свободно „да се лишим от нещо, за да помогнем на другите”, отбелязва Папата, показваме конкретно, че „ближният, намиращ се в затруднение, не ни е чужд”:


„Нека се насърчаваме взаимно да преоткриваме и да живеем с обновено усърдие поста не само като аскетична практика, но също и като подготовка за Евхаристията и като духовно оръжие за борба против всяка евентуална привързаност към нас самите. Нека този силен период от литургичния живот да ни помогне да се отдалечаваме от всичко, което отдалечава духа и което засилва духовния живот, за да се отворим за любовта към Бог и към ближния”. (Слово пред Конгрегацията за Божествения култ и за Дисциплината към тайнствата, 13 март 2009).


В наши дни, отбелязва Папата, практиката на поста „изглежда е загубила отчасти своята духовна стойност” и по-скоро е придобила „значението на една терапевтична мярка за лечение на собственото тяло”. Вместо това трябва да се завърнем към древната покаятелна практика, „която може да ни помогне да умъртвяваме нашия егоизъм и да отваряме сърцето си за любовта към Бог и към ближния”:

„Постът, към който Църквата ни насърчава през това силно време, не се ражда от физически или естетически причини, а извира от необходимостта, която човекът изпитва за едно вътрешно пречистване, което да го освободи от замърсяването на греха и на злото, което го възпитава към онези здравословни отхвърляния, които освобождават вярващия от робството на собственото аз, които го правят по-внимателен и готов да слуша Бог и да служи на братята”. (Литургия на Пепеляна сряда, 21 февруари 2007 г.)


Истинският пост, казва още Светият Отец в своите размишления, има за цел да се храни от ‘собствената храна’, която означава да се върши волята на Отец”. Ето тогава, че „постът на тялото се преобразява в ‘глад и жажда’ за Бог. В нашето време затрупвано от картини и думи, Папата ни призовава да отделяме място за Словото Божие. Следователно, не е достатъчен само телесният пост:


„Струва ми се, че времето на Великите пости би могло да бъде също така време на пост от думи и картини, защото имаме нужда от малко мълчание. Имаме нужда от време без постоянните бомбардировки на картините (…), да си създадем време на мълчание и дори без картини, за да отворим нашето сърце за истинската картина и тази на истинското Слово”. (Среща с енорийските свещеници от Рим, 7 февруари 2008) 
jp/ RV