Людмила Филипова за новия си роман „Антихтонът на Данте”

На 17 март ще бъде официалната премиера на новата книга на Людмила Филипова „Антихтонът на Данте”. Романът може да се чете едновременно като нова независима история, но и като продължение на „Мастиленият лабиринт”, разказващ за легендата за Орфей, превърнал се според официалните класации в най-продаваната книга за 2009. „Антихтонът на Данте” е петия роман на Людмила Филипова след , „Анатомия на Илюзиите„ (2006), „Червено злато (2007), „Стъклени съдби (2008), „Мастиленият Лабиринт” (2009). Някои от романите вече са в процес на филмиране. Преди премиерата Людмила Филипова бе в Рим и в интервю за Радио Ватикана сподели някои основни моменти от новия си роман:
 
Каква е връзката между Орфей и Данте?
„Антихтонът на Данте” е както нова книга, така и своеобразно продължение на историята на „Мастиленият лабиринт”. Беше ми трудно като писател да построя роман, който едновременно да е продължение, но и абсолютно оригинален и независим. Надявам се да се е получило, но това ще кажат читателите. В „Мастиленият лабиринт” главната героиня следва стъпките, ръкописите, тайната и легендите за Орфей, докато в „Антихтонът на Данте” героите разследват тайни стрити в ръкописите на Данте, в Книгата на Енох, но и на други автори. В процеса на работа открих нещо много интересно, че в творбите на Алигиери и в учението на Орфей има много общо. И двамата са сътворили своите творби си в огледално време един спрямо друг: Орфей през 14 в. пр. Хр., а Данте 14 в. след Христа. Също така и двамата според легендите са създали най-знаковите си творби след неясен период в биографиите им, но са предизвикали революция в културно-религиозен аспект, защото с Данте започва европейския Ренесанс, а с Орфей - този на траките. Данте Алигиери слязъл в най-дълбоката италианска пещера по следите на мъртвата си любима Беатриче. А когато се завърнал след дълго отсъствие написал великото си произведение Божествена комедия. Но историята му твърде напомня на легендата за тракиеца Орфей, последвал своята Евредика в пещерата Дяволското гърло в Родопите, към митичния Долен свят.

След като читателят е преминал лабиринта от първата част, какво го очаква сега в този роман като продължение?
Може да се каже, че гравитацията в романа е около т.н. „тайна на десетте”, която за първи път се теоретизира от големия математик и философ Питагор, който нарича десетия елемент Антихтон. Според него, природата на този антихтон е винаги да бъде стрит, но да изразява същностите. В процеса на работа в романа открих, че и Орфей и Данте са познавали закона на този десети елемент... Антихтонът на Данте опитва да тълкува и кода в Скрития град на Копеде в Рим, загадъчната Свещена плоча на д-р Дий, чийто символи потресаващо напомнят на първата протописменост открита на Балканите, както и се рови в причините защо казанлъшките гробници са строени от, или за хора с размери 2,30 и 2,50м., каквито са били предполагаемите строители на Египетските пирамиди и Древен Вавилон.
Романът се опитва да търси и причините, поради които военни организации и влиятелни личности от цял свят твърде се страхуват от онова, което може да се крие на хиляди мили под нозете им, докато официално хората са изследвали планетата си най-много до тринайсетия километър. Антихтонът на Данте описва и автентичната история и на първата пещера в света, в която Природата най-сетне доказва на човека, че може да съществува и в Обратната земя, където отсъствието му е задължително. Героите на романа преследват по страниците му своите копнежи, докато бягат от страховете си, през 10 кръга и сфери, като търсят отговори на реални загадки от областта на история, физика, астрономия, религия, философия, но най-вече от живота, какъвто го познаваме. Описват се и нови допускания за началото и края. И най-сетне това е една книга за всички онези, които желаят да прозрат отвъд допустимото и осезаемото.

„Мастиленият лабиринт” се характеризира с една многопластовост на времето и пространството. Къде се развива действието в новия ти роман?
Сега точките на действие са по-малко, но ми се струва че са по-дълбоко разработени. Историята започва и се развива в Рим. Има много интересни случки и разкрития в Оксфорд, но също и в Сърбия, естествено в България и особено в т.нар. Антихтон, което читателят сам ще открие къде е. Времето е в миговете и вечността.

Досега издадените ти романи са определят като новаторски в жанра. Как би определила жанра на този роман?
Много ми е трудно, надявам се читатели и критици да го сторят. Аз го наричам роман-метафора. В него има много история и философия, моите виждания за цивилизацията, за началото и края на света, но по начин, който, смея да твърдя, все още не е казан. Говори се за начало и за край, но няма нищо общо с предвещавания край за който ни обстрелват през последната година. Героите преминават метафорично през десет кръга и десет сфери, движейки се по ръба на легенди и реалност, но същевременно това не е фантастичен нито реалистичен роман. В него всеки читател ще търси своя отговор за човека, за цивилизацията, за хода на историята и за грешките ни. Всичко това е придружено с не малко приключения, открития и разбира се любов. Този път любовта е развита докрай.

Има ли творчески повод сегашното ти посещение в Рим?
Не случайно отново съм в Рим. Слагайки последната точка на „Антихтонът на Данте” вече започвам да пиша следващия си роман, който близо една година развивам като сюжет. В центърът на този роман има няколко действителни личности, някои от които са от известна благородническа фамилия, позната от векове в Рим.

Как върви филмирането на някои от твоите романи?
Все още се работи по филма, който ще се снима по книгата ми „Червено злато”. В много напреднал стадий върви разработването на сценарий за игрален филм по книгата ми „Стъклени съдби” и отделно се разработва сценарий за документален филм по същия роман. Съвсем наскоро получих предложение за филмиране на „Мастиленият лабиринт” от американска компания, но това все още е в рамките на преговорите”.

Димитър Ганчев