Справедливото разпределение на благата

Бенедикт ХVІ многократно разглежда в своя понтификат темата за справедливостта и правилното разпределение на богатствата, а притчата за бедния Лазар и богаташа е посочва в своята енциклика “Deus caritas est" като, пример че любовта е единствения път чрез който човек ще бъде изкупен. За Папата, богатият от притчата е „образ на неправилното използване на богатствата от страна на онзи, който ги влага само в необуздан и егоистичен лукс, мислейки само да задоволи себе си, без да обръща внимание на просяка, който чука на вратата му”. Бедният от своя страна, е онзи за който се грижи само Бог:


„Онзи, който е забравен от всички, не е забравен от Бог; който няма стойност в очите на хората е безценен за Господ. Притчата ни посочва, как земната несправедливост се превръща в божествена справедливост: след смъртта, Лазар е приет в „лоното Аврамово”, т.е във вечното блаженство, а богатия е изпратен в ада сред мъченията”. (Ангел Господен, 30 септември 2007) 

В човешката история, бедният Лазар и богаташа продължават да съществуват. Днес, като Лазар са ония милони бежанци, които просят уважение като емигранти; онези на които малката заплата или социалните помощи осигуряват само две седмици прехрана през месеца. Богаташите са финансовите системи за които солидарността е част от „загубите” или правителства, неспособни в момент на необходимост да изградят решителни солидарни политики за повереното им общество, или онези които са неспособни да конкретизират „Целите” за Хилядолетието. „Гладът – отекна гласът на Папата пред членовете на ФАО, в края на миналата година – е най-жестокия и конкретен знак за бедността. Не може да се продължава да се приема охолството и разхищението, когато трагедията на глада придобива все по-големи размери”:

“Si on vise l’élimination de la faim...
Ако главната цел е премахването на глада, тогава международните действия трябва да подпомогнат не само продължителния и уравновесен икономически растеж и политическа стабилност, а и да търсят нови критерии – етически, юридически и политически – на сътрудничеството за изграждането на равноправни отношения между държавите, които се намират на различни нива на развитие”. (16 ноември 2009)

Логиката на печалбата, посочва Бенедикт ХVІ, е тази на правилното разпределение на благата, и ако тяхното съотношение е добре организирано, тогава едното не противоречи другото:
 
„Печалбата е законна, а в правилния размер тя е необходима за икономическото развитие. В своята Енциклика "Centesimus annus" Йоан Павел ІІ пише: „Модерната икономика притежава своите положителни аспекти, а нейните корени са положени в човешката свобода, която се изразява както в икономическата сфера, така и в много други области. Въпреки това, капитализма не може да се смята за единствения валиден модел за икономиката”. (23 септември 2007)

Това е така, пише Папата в посланието за Великите Пости, защото логиката на капитализма, въпреки добрите намерения, е рожба на онази „разпределителна справедливост”, която се ограничава в премахването на „външните причини” на бедността, без да отправи поглед към обширните хоризонти на Божията справедливост”. Това е „изкушението на независимостта”, чиито корени са положени дълбоко в човешката личност:


„Тази капка отрова се нарича „първороден грях”, който поражда в нас онова трагично измерение на автономия, част от свободата на човек да казва „не””. 

Тази грешка може да бъде избегната, посочва Бенедикт ХVІ, ако се осъзнае, че освен от хляба, човек има нужда от Бог и само в отношението с Върховното Благо придобива значението и устойчивостта на стореното добро към хората - справедливостта, тласкаща към безвъзмездната любов:


„Човекът, който се обръща към Бог, не става по-малък, а по-голям, защото благодарение на Бог и заедно с Него става велик, божествен: превръща се наистина самия себе си. Човекът, който се поверява в Божиите ръце не се отдалечава от другите, затворен в своето лично спасение; напротив, само тогава неговото сърце истински се пробужда и той става чувствителна, отворена и благосклонна личност”. (8 декември 2005).


Светла Чалъкова