Пети ден от духовните упражнения във Ватикана - Званието на апостолите

В параклиса Redemptoris Mater във Ватикана, днес премина петият ден от духовните упражнения за Великите пости. Един „христологичен” ден – според размишленията предложени от проповедника, отец Енрико Дал Коволо – насочени към званието на първите ученици и към фигурата на салезианския теолог отец Джузепе Куадрио, наскоро обявен от Папата за Божи раб. За значението на повика отправен от Исус към учениците, Папа Бенедикт ХVІ не веднъж се е спирал в своето вероучителстване:


На брега на Тибериадското море, група рибари уморени от неуспешния улов и един назореец, когото Андрей представя с ентусиазъм на брат си Петър с думите: „Намерихме Месия!”. След това чудотворният улов, който обяснява Папата, изпълва мрежите, но преди всичко сърцето на избраните, които още не знаят, че „от сега нататък” тяхната съдба ще бъде „тясно свързана с тази на Исус”:


„Така започва приключението на апостолите, като срещата на хора, отварящи се взаимно. За учениците започва директната среща с Учителя. Те не трябва да бъдат вестителите на една идея, а свидетели на една личност. Преди да бъдат изпратени да евангелизират, трябва да ‘стоят’ до Исус, да установят една лична връзка с него”. (22 март 2006) 
Да бъдат до Христос преди още да са го известили: една концепция, на която Папата настоява много. „Апостолът – отбелязва – е един пратеник, но още преди това той е един ‘експерт‘ за Исус”.

„Дванайсетте апостоли не бяха съвършени мъже, избрани заради тяхната морална и религиозна безупречност. Положително са били вярващи, изпълнени с ентусиазъм и устрем, но белязани от техните човешки ограничения. Исус не ги повиква, защото са били святи, а за да станат такива. Както и нас. Както всички християни”. (15 юни 2008) 

През 2006 г. говорейки за званието на апостолите, Бенедикт ХVІ бе определил като „лишена от основание” индивидуалистичната интерпретация за Христос подкрепяна от „големия либерален теолог” Адолф фон Харнак. Един прочит, бе казал, който вижда идването на Христос като един акт свързан с всеки отделен човек, който го приема, докато мисията на Исус, посочи Папата, има една „обща цел”:


„Тяхната мисия не е изолирана, а е част от тайната на единение, която обгръща целия Божи народ и се реализира на етапи, от древния до новия Завет (…) Още от първия момент на своята спасителна дейност Исус от Назарет цели да обедини Божия народ.” (15 март 2006) 

Дванайсетте апостоли, допълни Папата по същия повод, „са най-красноречивият знак за волята на Исус относно съществуването и мисията на неговата Църква”. Те са, обясни „гаранцията, че между Христос и Църквата няма никакво противоречие”:


„Затова не е съвместим с намерението на Христос девизът от преди няколко години: Исус да, Църква не! Този Исус, избран индивидуално е един измислен Исус. Не можем да имаме Исус без действителността, която създаде и в която се известява. Това негово присъствие в общността, в която Той сам ни се дава, е причина за нашата радост. Да, Христос е с нас. Идва Царството Божие”. (15 март 2006) 

Един апостол на нашето време бе несъмнено отец Джузепе Куадрио, един салезианец, събрат на проповедника на духовните упражнения, отец Енрико Дал Коволо, и един известен теолог, считан за пример на свещенически дух, комуто Бенедикт ХVІ призна преди два месеца като Божи раб. Роден през 1920 г. и умрял през 1963 г. един месец преди да навърши 42 години, 13-годишен той постъпва сред синовете на Дон Боско. Става духовен учител, способен да „разпали” теологията, както казва заглавието на една книга за неговата духовност. И както всички истински ученици, отец Джузепе бе и един учител по милосърдие. Пишеше: „Докато редом до нас стои страдащият и ние не го забелязваме, ние не сме християни; докато до нас стои плачещият и нас не ни интересува, ние не сме християни (…), докато в една нация има живеещи в полупразни апартаменти и други живеещи в една барака под мостовете, тази нация няма правото да се нарича християнска”.

jp/ RV