2010-02-24 16:43:21

Духовни упражнения във Ватикана: борбата на молитвата побеждава съмненията на вярата


На духовните упражнения за Великопостния период, в които взема участие Папата и членовете на Римската курия, днешния трети ден бе посветев на покаянието. Салезиянският богослов, отец Енрико Дал Коволо, се спря на темата за съмнението и изкушението и предложи символично фигурата на главния герой от известния роман на Жорж Бернанос. На борбата против изкушенията и на отговорите давани от вярата, Бенедикт ХVІ посвети широко място в своето вероучителстване:


„Ако не беше бдителното милосърдие на Бог, струва ми се че още при своето първо самоосъзнаване човекът би се превърнал на пепел”. Годината е 1936, когато светът позна вътрешните борби на свещеника от Амбрикур, селският свещеник роден от дълбоката чувствителност на Бернанос. В думите на този герой – днес предложен на вниманието на Папата и неговите сътрудници – се долавя ехото на вътрешната борба, на чувството за края, на нуждата от една „по-голяма” сила, която всеки християнин, особено ако е богопосветен, чувства пред обкръжаващите го изпитания. Чувства го в пълен синхрон с времето на Великите пости, описано от Бенедикт ХVІ на последната молитва Ангел Господен, като времето на „духовна борба”, на живот подражавайки на Исус в пустинята:


„Христос дойде на света, за да ни спаси от греха и от очарователната илюзия, че можем да проектираме нашия живот без Бог. Той ни спаси не чрез гръмки слова, а борейки се сам срещу Изкусителя, стигайки до Кръста. Този пример важи за всички: светът става по-добър започвайки промяната от самите нас, посредством благодатта Божия”. (21 февруари 2010)
 
Именно по време на Великите пости, християнският дух разбира как да живее. Оръжията, повтаря всеки път Папата, са тези на вярата: молитва, покаяние, слушане на спасителното Слово. Знаейки, би казал свещеникът на Бернанос, че дори само „желанието за молитва е вече една молитва”:

„Великите пости трябва да бъдат време на пост, на покаяние и на бдителност над нас самите, убедени че борбата срещу греха никога не свършва, защото изкушението е всекидневна действителност, а слабостта и илюзията са преживявания на всички. Великите пости посредством милостинята трябва да бъдат повод за искрено споделяне на даровете получени с братята и на внимание към нуждите на най-бедните и изоставените”. (1 март 2006)

В тази всекидневна борба против слабостите, в отварянето на сърцето към страдащите, затваряйки пътя на егоизма, човекът открива пътя за изкуплението по примера на Христос, който – обяснява Бенедикт ХVІ – преминава от изкушенията в пустинята на Юда до преображението на планината Тавор, както ще разкаже това Евангелието в следващата неделя:

„Борбата на Исус с изкусителя навежда на големия финален двубой на Страданието, докато светлината на неговото преобразено Тяло предвещава славата на Възкресението. От една страна виждаме Исус истински човек, който споделя с нас дори изкушението; от друга страна съзерцаваме Божият Син, който обожествява нашата човечност. По такъв начин бихме могли да кажем, че тези две недели са като двата стълба, на които се опира целият строеж на Великите пости чак до Пасхата, дори на цялата структура на християнския живот, който се състои в пасхалния динамизъм: от смъртта към живота”. (17 февруари 2008)

В хоризонта на борбата против всичко, което отдалечава от Бог, трябва да се включи съзнанието за прошката. Юда Искариотски, отбеляза Папата на една генерална аудиенция през 2006 г., се самоунищожи, защото не е повярва на милосърдието. В своя дневник свещеникът пише: „Грехът против надеждата: най-смъртният от всички и може би най-лесно приеманият, най-характерният”. А всъщност, казва Папата, не може да съществува съмнение в неизмеримата любов на Бог към всяка личност:


„Не трябва никога да забравяме какво казва Свети Бенедикт: ‘Никога не се съмнявай в божественото милосърдие’. Исус зачита нашата свобода; Исус очаква нашата готовност да се покаем и да се променим: Той е богат на милосърдие и на прошка”. (18 октомври 2006)

Съзнание, което си проправя път и в измъченото сърце на свещеника от Бернанос. Става в края на романа, когато селският свещеник, вече почти умиращ, иска последната прошка от приятеля свещеник, който е загубил вярата и на неговите терзания му отговаря с думите на Света Тереза на Детенцето Исус: „”Какво е важното? Всичко е благодат”.

jp/ RV







All the contents on this site are copyrighted ©.