Папата се срещна с римския клир: послушанието към Бог не е отчуждение, а истинската
свобода
Свещениците са хора изцяло отдадени на Бог, със сърце изпълнено с любов към всички,
съчувствие към света с неговите неволи и послушни на Бог, което не е отказ, а свободен
избор за принадлежност към Него. Това са опорните точки в словото на Папата към римските
свещеници с които се срещна днес във Ватикана. Импровизираното слово на Бенедикт ХVІ
бе истинска лекция за свещенството. Съпоставяйки античното виждане за Месията в Стария
Завет с реалното присъствие на Христос в историята на Спасението, Бенедикт ХVІ каза:
„Исус
не само изпълнява обещаното на цар Давид, очакването на истинския Цар на Израил, а
осъществява и обещанието за истинския свещеник”, подчерта Папата. Така в Христос
се осъществяват двете обещания: Той, Божия Син, е истинския Цар, но също така и истинския
свещеник, а заедно с това и саможертвата на свещеника, който намира у Христос ключа
за изпълнението на своята мисия.
Бенедикт ХVІ подчерта още една характеристика
от свещенството на Христос, която дава смисъл на свещеническото звание:
„За
да бъде истински посредник между Бог и човека, свещеникът трябва да бъде човек, а
Божия Син е станал такъв именно, за да изпълни своята свещеническа мисия... Това е
и мисията на свещеника – да бъде посредник и мост, който води човека към Бог, към
спасението, към истинската светлина и истинския живот”.
Ако един
свещеник наистина е „мост между човешкото и божественото”, допълни Папата, неговата
душа трябва да бъде подхранвана от всекидневната молитва и от Евхаристията. Трябва
действително да бъде ”Божи човек”, да познава отблизо Бог и бъде в общение с Него,
посредством общението с Христос.
Този избор, обясни Бенедикт ХVІ, изисква
от свещеника да бъде човек, чиито чувства и желания отговарят на Божията воля. Нещо,
което не е лесно, предвид някои отклонения и „криворазбраната снизходителност” в
съвременното мислене:
„Казва се, че „да се лъже и краде е човешко”, посочи
Папата. Но това не е истинската същност на човека. Човешко означава да
си благороден, да си добър и справедлив, да имаш съзнанието че си Божи образ и подобие”.
От
това „затъмнение на човешката природа” може да се излезе само с помощта на Христос”,
което е „жизнен процес, който трябва да започне от възпитанието в свещенството и да
се осъществи и продължи през целия живот”. Един свещеник, който е преди всичко един
напълно реализиран човек, трябва да бъде и състрадателен: да се вълнува както Исус
и има Неговото състрадание:
„Ние, свещениците, не трябва да бъдем изгнаници,
а трябва да се потопим във водовъртежа на този свят и с помоща и в общението с Христос
да се опитаме да го променим и го насочим към Бог”.
Папата се спря и на
послушанието, което е една от най-типичните за свещенството характеристики, но също
и „дума, която не се харесва в наше време”:
„Послушанието изглежда като
отчуждение, сервилно отношение, подчинение на волята на другия”, докато „самоопределението
изглежда истинското човешко съществувание и свобода”. Все пак, „свобода” и „послушание”
взаимно се допълват, тъй като Божията воля не е волята на тиранин, а мястото където
човек намира своята идентичност. Нека се помолим Господ да ни помогне да видим в това
послушание истинската свобода и чрез нашия пример, смирение, молитва и пастирска дейност,
да поведем човека към Бога”.