Папата даде началото на Великите пости: личното и колективното обръщане във вярата е единствения път към по-справедливо общество

Великите пости са време за „обръщане” и „духовно обновление”, но и условието за изграждането на „по-справедливо общество”. Това каза Папа Бенедикт ХVІ в проповедта си за Пепеляна сряда с която Католическата църква навлиза във Великопостния период. Папата отслужи литургията тази вечер в римската базилика Света Сабина, която завърши с процесия от църквата Свети Анселм на Авентинския хълм и традиционния ритуал посипване на главата с пепел.

„Всемогъщата Божия любов и нейната всемогъща власт върху всяко творение се превръща в безкрайна индулгенция, подхранвана от постоянно и универсално желание за живот”, посочи Папата в своята проповед. „В действителност, да простиш на някого означава да му кажеш: не искам да умреш, а да живееш; желая ти винаги и само доброто”. За Папата това е „абсолютната сигурност” на Христос, прекарал четиридесет дена в пустинята на Юдея; време на мълчание и пост в пълна отдаденост на Отца и Неговата любов. Време на Неговото „кръщение” и „потопяване” в Божията воля, като „предшествие на Страданията и Кръста”.

За Бенедикт ХVІ това е смисъла на Великия пост или началото на литургичното време, което всяка година приканва вярващите да обновят вярата си по пътя към Христос, чрез смирението, „за да участват в Неговата победа над греха и смъртта”. Спасението е Божи дар и Божия благодат, каза Папата, но за да повлияе върху нашето съществувание изисква нашето съгласие и желание да се живее като Исус и се върви по неговия път:

„Четиридесетдневното следване на Исус в пустинята е необходимото условие за да се участва в Неговата Пасха и неговия „изход”. Адам бе прогонен от земния рай, символ на общението с Бог; за да се върне това общение или към вечния живот е необходимо да се извърви пустинята, като изпитание за вярата. Но не сами, а с Исус! Както винаги, Той ни предшества и излезе победител в битката срещу злия дух”.


В този смисъл Папата посочи и значението на покаятелния знак за посипването с пепел върху главата с което се демонстрира желанието за следване пътя на Великия пост. Този знак означава признание за слабостта на човека, направен от пръст и чийто завършек е пръстта, но също така и Божие подобие, чиято съдба е Бог. Въпреки това, човека е способен на „непослушание и от съблазънта на гордостта и самонадеяността”, което е грехът - „смъртна болест, която бързо замърсява благословената земя, която е човешкото същество”. Своята изгубена непорочност и праведност, човекът може да възвърне само чрез вярата в Исус Христос (Рим. 3:22).

„Първият акт на праведност е признаването на собствената нечистота и че тя произлиза от човешкото сърце. Постът, плачът и риданието и всеки друг израз на покаяние имат стойност в Божите очи само ако са знак на искрено покаяното сърце” (Йоил 2:12). 

Евангелието за прочутото Слово на Планината настоява за нуждата от собствена праведност – милостиня, молитва, пост – но не пред хората, а само пред Бог. Истинското „възнаграждение” не е във възхищението към другите, а приятелството с Бог и произлизащата от него благодат, която дарява мир и сила за извършване на добро, за любов и към тези които не я заслужават и за прошка на оскърбилия”.


Папата положи дълбокия смисъл на Великия пост в съвременен контекст, като призова за „искрено признаване на собствените грехове и помирение с Бог”:


„И днес, въпреки разочарованията от ежедневието, човечеството има нужда от надежда за един по-справедлив свят и вярва, че той е възможен. С началото на този нов Великопостен период Църквата посочва личното и колективното обръщане, като единствен реален път за формирането на по-справедливи общества в които всички имат необходимото, за да живеят един достоен човешки живот”. 

dg/ rv