Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ: Великият пост е благоприятно време за промяна на посоката на нашия живот

Великопостният период е подходящо време, за да се обърнем и вървим срещу течението. Това бе насърчението на Бенедикт ХVІ към събралите се вярващи и поклонници във ватиканската "Аула Павел VІ” за генералната аудиенция, която съвпада с Пепеляна Сряда или началото на Великите пости. В катехистичната си беседа Папата подчерта, че през това "силно време през годината" християнина е призован към усилена молитва и покаяние, за да бъде преобразен от пасхалната тайна на Исус.

„Обърнете се и вярвайте в Евангелието”, насърчи Папата вярващите, за да приемат „изненадващата новост” в призива за обръщане. Апел, разобличаващ повърхностното в нашия живот. Папата посочи, че да се обърнеш означава „да промениш посоката по пътя на живота”, но не с една „незначителна поправка, а чрез истинска и съществена промяна”:

„Обръщането означава да вървиш срещу течението, а това „течение” е повърхностния, непоследователен и илюзорен начин на живот, който често ни влече, доминира и превръща в роби на злото или затворници на един посредствен морал. Целта на обръщането е един възвишен християнски живот, поверен на живото и лично Евангелие, което е Исус Христос”. 

Затова „крайната цел и дълбокия смисъл на обръщането е Христос”, заключи Папата. Исус е „пътя по който сме призвани да вървим, озарени от Неговата светлина”, затова „обръщането разкрива Неговия прекрасен и обаятелен лик”:


„То не е едно обикновено морално решение, което коригира нашия живот, а е по-скоро избор на вяра, който ни въвлича изцяло в съкровеното общение с живата и конкретна личност на Исус. Обръщането и вярата в Евангелието не са две различни или сходни неща, а изразяват една и съща действителност”. 

Обръщането е „тоталното присъединяване на онзи, който дарява своя живот на Евангелието и свободен отговор на призива на Христос, който пръв се дари на човека като път, истина и живот, Освободител и Спасител”. Папата посочи, че призива към обръщане и вяра в Евангелието „не важи само за началото на християнския живот, а придружава всяка негова стъпка”. „Всеки един ден е благоприятен и благодатен момент, защото Исус постоянно ни призовава да му се поверим, да вярваме в Него, да пребъдваме в Него, да споделяме Неговия начин на живот и да научим от Него истинската любов”:

„Всеки ден, въпреки трудностите и напреженията, умората и слабостта . Дори когато сме изкушени да изоставим пътя посочен ни от Христос и се затворим вътре в нашия егоизъм, без да си даваме сметка за необходимостта от Божията любов в Христос, за да живеем същата логика на справедливост и любов”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че благодарение на Христовата любов „ние можем да станем част от най-голямата справедливост, която е любовта”. Папата се позова на формулата за посипването с пепелта, която ни напомня че сме от пепел и в пепел ще се превърнем. Словото Божие, подчерта Папата, „насочва вниманието ни към нашата слабост, дори към смъртта, която е нейната пределна форма”:

„Пред вродения страх от смъртта, особено в контекста на една култура, която по различни начини се стреми да цензурира реалността и човешкия опит нея, великопостната литургия припомня от една страна смъртта, призовавайки към реализъм и разум, но от друга ни насърчава да приемем и да живеем неочакваната новост, която християнската вяра открива в самата смърт”.


„Човек е пепел и в пепел ще се превърне, но е той е безценна пепел в Божиите очи, защото Бог го сътвори предопределяйки го за безсмъртието”, припомни Бенедикт ХVІ. Също и Исус, който „свободно пожела да сподели слабостта с всеки човек, особено чрез смъртта на кръста”:


„Но именно тази смърт, изпълнена с Неговата любов към Отца и човечеството, е пътя към славното възкресение, чрез което Исус стана извор на една дарена благодат за онези, които вярват в Него и са участници в същия божествен живот”. 

Ето защо „жеста на посипването с пепелта ни открива неговото уникално и богато значение”:


„Той е призив да изживеем великопостния период като едно съзнателно потапяне в пасхалната тайна на Исус, в Неговата смърт и възкресение, посредством милосърдието, което се поражда и намира своята пълнота в Евхаристията”. 

„С посипването на пепелта – подчерта Бенедикт ХVІ - ние подновяваме нашето задължение да следваме Христос, да се преобразим от пасхалната тайна, за да победим злото и правим добро, за да умре в нас „стария човек” и да се роди един нов и обновен от благодатта Божия човек”. При финалните поздрави Папата призова болните да поднесат своите страдания заедно с Христос "за обръщането на онези, които все още са далеч от Бог”. На присъстващите младоженци Светия Отец пожела да изграждат своите семейства "смело и всеотдайно върху непоклатимата скала на божествената любов”.

svt/ rv