Послание на Бенедикт ХVІ за 47-ят Световен молитвен ден за званията: приятелството с Христос е основен елемент за богопосветения живот

„Приятелството с Христос е основен елемент за всяко свещеническо звание”. Това пише Бенедикт ХVІ в Посланието за 47-ят Световен молитвен ден за званията, който ще бъде отбелязан на 25 април, неделята на „Добрия Пастир”. В документа, публикуван днес, Папата се спира на темата на молитвения ден „Свидетелството поражда звания” и посочва, че свещениците са призвани да бъдат „знак на противоречие” в днешния свят.

„Плодовитостта на званието зависи преди всичко от безвъзмездното Божие действие, но е подпомогната и от качеството и богатството на личното и общо свидетелство”, на онези които отговориха на призива на Господ. Когато следва Исус „с пълна вярност към Евангелито” – пише Папата - всеки богопосветен се превръща в „знак на противоречие за света, чиято логика често е вдъхновена от материализма, егоизма и индивидуализма”. Но подражаването на Исус и уподобяването с Него е „идеал за богопосветения живот и свидетелство за абсолютното първенство на Бог в живота и историята на хората”. Свидетелство, което може да „породи в другите желанието и те да отговорят на призива на Христос”, подчертава Бенедикт ХVІ.

Посланието посочва, че „основния и характерен елемент за всяко едно звание за свещенство и богопосветен живот е приятелството с Христос”. Ако в действителност свещеника е „човек на Бог”, който му помага да Го обича „не може да не пребъде в Неговата любов, давайки пространство на вслушването на Неговото Слово”. Затова, отбелязва Папата, молитвата е „първото свидетелство, което поражда звания”. Вторият аспект на свещенството – се чете в Посланието – е „цялостното отдаване на Бог” от което „извира способността да се отдава изцяло, непрестанно и предано на онези, които Провидението му повери в пастирското служение”. Свещеника трябва да бъде „човек на общението, благоразположен към всички, способен да обедини” стадото, което Господ му е поверил. Това е именно и третия аспект на свещенството. Подпомогнат от Господа свещеника „преодолява разделенията, изглажда контрастите и неразбирателствата, прощава обидите”.

В посланието Папата се позовава и на Юбилейната година на свещеника и подчертава, че ако младежите виждат само „изолирани и тъжни свещеници, никога няма да почувстват порива да следват техния пример”. Нещо повече, „изпълват се със съмнения, защото виждат в тях бъдещето на свещеника”. Затова е важно, насърчава Папата, „да се изгради едно общение на живот, което да им покаже красотата на свещенството”. Когато свещениците и богопосветените „са предани на тяхното звание те свидетелстват радостта, че служат на Христос и призовават християните да отговарят на универсалния призив за святост”.


svt/ rv