Отец Филип Романов: проповедник на „новата пролет” в Църквата

Безстрашен войн и смел застъпник на Евангелието, Църквата и Христовата истина: това е което може да се каже днес за отец Филип Романов, конвентуалец и енорист на църквата „Рождение на Блажена Дева Мария” гр. Белене (от 1983 до 1992), чиято 18 годишнина от смъртта се навършва на 14 февруари. Той е един от първите духовници, който се стреми да приложи на практика решенията на Втория Ватикански Събор, а със същия плам се отдава на активна обществена работа и след демократичните промени е избран за общински съветник в Община Белене. Пример за свещеник на новото време, който след атеистичния комунизъм, показа желанието на Църквата да участва в изграждането на по-справедливо и хуманно общество и в чието сърце гори онзи мисионерския плам, подтикващ към Евангелското известие там където е необходимо.



Отец Филип е роден на 9 март 1936 г. Завършва Строителен техникум в родния си град Велико Търново. След средното си образование се записва инжинерство в Софийския университет. Своята формация отец Филип получава още през комунистическия режим. Учи и се явява на изпити като частен ученик пред епископ Богдан Добранов в Пловдив и взема всички необходими изпити, позволяващи му да бъде ръкоположен за свещеник. Многократно провокиран и заплашван от агентите на държавна сигурност да се откаже от подготовката и желанието за свещенство, отец Филип не се предава и не изоставя мечтата да се отдаде на Бог. Разрешението, което чака от Дирекцията по вероизповеданията се бави безкрайно дълго, отлагат го многократно, като през това време му създават и проблеми в работата. Но той очаква всичко това и не се страхува, защото знае, че с Божията помощ и сила няма невъзможни неща.





Свещеническото ръкоположение е извършено от Никополският епископ монс. Самуил Джундрин на 22 май 1983 г. в Катедралния храм „Св. Павел от Кръста” в Русе. Веднага след него отец Филип е назначен за енорийски свещеник на енория „Рождение на Блажена Дева Мария” в гр. Белене, където започва смела и активна пастирска работа в синхрон с решенията на Втория Ватикански Събор, относно литургичните промени и духовната подготовка за приемане на Тайнствата. По повод 11-та годишнина от смъртта на отец Филип, Никополският епископ монс. Петко Христов, негов личен приятел и съмишленик в тежкото атеистично време, каза за него: „Нека да си припомним неговата вяра и упоритост, чрез които той с умение и тактичност се стремеше да прилага решенията на Втория Ватикански Събор, относно подготовката за приемане на Тайнствата и необходимостта от запознаването на вярващите с Катехизиса на Католическата Църква. Това предизвикваше негодувание в онези, които не се отнасяха твърде сериозно към Тайнствата, а оттам и към задълженията, произтичащи към всяко Тайнство. Отец Филип беше принципен и последователен в отстояването на изискванията на Църквата и потребностите на вярващите”.





Молитвата е опората в неговия живот и мисия. „Всичко, което правеше, беше предшествано от молитва – споделя монс. Христов. Никога не пропускаше Броеницата, обикновено я казваше сутрин. Личните си молитви разпределяше според програмата си за деня, но не по-малко от три пъти през деня, но най-продължително се молеше сутрин. Практикуваше няколко набожности: към Пресветото Сърце Исусово, към Пресветото Сърце Мариино и към Исусовото Милосърдие”.





Енергията му е неизчерпаема и гори от жар да възвърне отнетото от комунистите и да накара вярващите да участват в живота на Църквата, най-вече младите и децата. Отец Филип възобновява детското движение „Армата Бианка – Бялата армия на Дева Мария”, което е имало силни традиции в двете енории на Белене, но забранено от комунистическия режим. Под негово ръководството започва и издаването на бюлетина на движението движението „Армата бианка”. Освен това преподава уроци по италиански в енорията.





Но онова с което отец Филип ще остане в сърцата на вярващите са неговите проповеди. Още преди промените в България, отец Филип съумява да привлече много хора и да увеличи няколкократно посещаемостта на неделните служби. Проповедите му предизвикват възхищение във всички и то до такава степен, че някои от тези, които посещават само празничните служби, казват: „Ако всеки ден проповядва така, ще идвам всеки ден на Църква”. Всички признават, че е бил изкусен оратор и голям проповедник. Ето какво казва още за него монс. Петко Христов: „Беше обичан от своите и уважаван от всички. Интелигентен и с голяма ерудиция. Притежаващ здрав и аналитичен ум. Човек на молитвата и делото. Предизвикваше възхищението на онези, които го обичаха и всяваше респект в противниците на Църквата. Строг, но справедлив, отнасящ се с уважение и проявяващ разбиране към всеки. Отдаден напълно на обета си да бъде верен служител на Христовата Църква и добър пастир за повереното му стадо.”





Девет години свещенство не са много време, но въпреки това, отец Филип Романов оставя незаличим спомен във всички, които го познаваха. Ето какво свидетелства за него кандидата за Презвитерски живот и студент в Папския Университет "Анджеликум" в Рим, Ивелин Антонов Генов, от енория „Рождение на Блажена Дева Мария” в гр. Белене:





"След дългата кървава нощ на атеистичния режим, Бог още веднъж засвидетелства на своите верни, че не ги е изоставил. И така през 1982г., Бог, чрез Никополския епископ монс. Самуил Джундрин изпраща в една от най-големите енории в Северна България нов свещенослужител, отец Филип Романов. Годините бяха трудни, но страхът и малодушието не са качества подобаващи на един пастир, а отец Филип беше силен, уверен и решителен във възвестяването на благата вест. Спомням си разказите на моята баба, как тя и други наши близки съседи и роднини са ни водили по тъмно в енорията, за да бъдем кръстени от ръцете на отец Филип. А не редки случаи говорят и за моменти когато отец Филип е обикалял семействата тайно, за да кръщава децата във вярата Христова. Първите ми спомени за него са още от най-ранното ми детство. Помня как с усмивка и със забързана и уверена крачка обикаляше квартала, за да причестява възрастните хора. Моята прабаба, само като чуеше че ще минава свещеника, засияваше от радост. Така беше и с останалите. А той не пропускаше да се пошегува, да я окуражи, а в същото време да насърчи и мене в уважение и послушание към възрастните хора. Тези първи спомени от отец Филип са и определящи в моят път като християнин. Спомням си, че очаквах с нетърпение неделните служби, за да отида с баба в Божия дом, там където единствено можеш да опознаеш Бог Исус и Неговата Църква, разбира се чрез примера на посредника между Бога и човека, свещеника. Отец Филип ще остане в спомените, но преди всичко в душите на беленчани като един всераздаващ се баща, пастир грижещ се за стадото си до себеотрицание. Спомням си разказ на една вярваща, която казваше, че за да не остави децата си без литургия той е пренебрегвал дори здравето си и е отлагал спешни пътувания. Отец Филип ще остане в сърцата на беленчани със своята непринуденост и естественост, със своята ерудираност. Когато проповядваше, речта му докосваше сърцето на всеки отделен вярващ. Но той беше и обективен баща който не само поощряваше и насърчаваше, но и коригираше. Неговата пасторална дейност в Белене се развива в края на един период, в който беленчанина беше изгубил връзката с трансцедентното и универсалното, беше потъпкал всякакъв морален устой и етични ценности, а добродетелите увяхваха в душите на хората. И в този труден момент отец Филип неуморно насърчаваше и коригираше, като истински свидетел и вестител на истината. Той беше личност здраво стъпила на земята, но с поглед отправен към небесата. Многобройните му инициативи и дейности добре говорят за неговата личностна особа. Спомням си, че по негово време енорията имаше най-много министранти и че преподаваше и италиански език на по-големите младежи. Но освен като добър енорийски свещеник, неговата дейност се изразяваше и във вярна му служба като викарий на Никополския епископ. Беленчани ще запомнят отец Филип и с неговата обществена и общинска дейност, чрез която се опитваше да доближи хората до истината и да изтръгне от сърцата им всякакви идеологически илюзии, които държаха дълги години народа ни в окови и далеч от истината. С пронизващият си глас и с ерудираното си, но същевременно достъпно за всички хора слово, отец Филип поучаваше беленчани да обичат земното си отечество, но преди всичко да копнеят за небесното. Христоцентричният му поглед и мироглед бяха неговата пътеводна звезда към обетованата земя. Накрая бих желал да цитирам негови думи от коледната нощ на 1990г., които още веднъж подчертават същността на пастира, водещ стадото си към злачни пасбища, към истинското отечество на любовта и мира, към което се присъедини и той през 1993г. „И когато днес нашата мила християнска България се намира пред прага или на нов живот или недай си Боже на лоши събития, нека да отправим поглед към божествения младенец и там да открием утеха и мир”. Да отправим поглед към истинското си отечество, в което се завърна отец Филип и от където проси от Бог благодати за своите благочестиви духовни синове и дъщери, както обичаше да ги нарича. За онези които го носят в сърцата и душите си и пазят спомена не само за неговата харизматична личност, но и съдържанието на посланието му, пастирските му поучения, бащинските му корекции; носят вярата, надеждата и любовта, за които отец Филип неуморно свидетелстваше".

Ивелин Антонов Генов 



В паметта и в сърцата на вярващите от Белене и от Никополската епархия отец Филип Романов остави образа на силен, деен свещеник, на пълен с енергия и идеи духовник; взискателен, но справедлив пастир, отдаден напълно на обета си, верен служител на Христовата църква - какъвто всяка енория би се гордяла да има за духовен ръководител .

Росица Златева