Бенедикт ХVІ към римските семинаристи: християнството не е морализъм, а вяра в Бог, който се дарява на човека чрез Христос

Християнството не е морализъм, а вяра в Бог, който се дарява на човека чрез Христос. Това подчерта Бенедикт ХVІ по време на своята визита във Висшата Римска Папска семинария на 12 януари, в навечерието на празника на Дева Мария на Доверието, покровител на семинарията. Папата бе посрещнат от кардинала викарий, монс. Агостино Вилани и ректора на семинарията монс. Джовани Тани. Пред семинаристите на римския диоцез Светият Отец изнесе магистрална лекция върху откъса от евангелието на Йоан за истинската лоза. Сред срещата, Бенедикт ХVІ вечеря с общността на семинарията.


По време на лекцията Бенедикт ХVІ се спря на някои ключови думи от евангелския откъс, позовавайки се на старозаветния образ за лозата, която Бог посажда, за да даде плод и добро вино. Тази лоза е неговият народ. Бог търси човека и го обича, но човешката история е също и история на неверността и за това лозата се превръща в пустиня. Но Бог, посочи Папата, не се предава и намира друг нов начин, за да стигне до любовта. Сам той става лоза, превръща се в плод и вино за нас: Неговата Кръв е плод на Неговата любов. „Аз съм лозата, вие пръчките – казва Исус - който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо”. Неговата Кръв става наша кръв и ние получаваме една нова идентичност, обединени с вечната любов в Неговото Тяло и Неговата Кръв:

„Трябва да размишляваме много върху тази тайна: Бог става едно само Тяло с нас, Кръв с нас, за да пребъдваме в общението със самият Него в тази голяма история на любов, която е историята на истинското щастие”.


Една от ключовите думи от евангелския откъс на Йоан, е „спазвайте заповедите ми”, посочи Бенедикт ХVІ. Думи, които често са тълкувани по моралистичен начин, но това не е християнската вяра:


„Християнството не е морализъм, не сме ние тези, които трябва да правят това, което Бог очаква от света, а трябва преди всичко на навлезем в тази онтологична тайна: Бог дарявайки себе си, своето битие, своята любов, предшества нашите действия и в контекста на Неговото Тяло, в контекста на пребъдването в Него, идентифицирани с Него, облагородени с Неговата Кръв, можем и ние да действаме с Христос. Но етиката е последствие от битието… нужно е само да действаме според нашата нова идентичност. Не става въпрос за едно външно послушание, а за осъществяването на дара на новото битие”. 

Също и когато Исус казва: „Обичайте се един другиму, както аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”, не е морализъм, подчерта Бенедикт ХVІ, защото християнството не е героичен морализъм:


„И тук истинската новост не е това което правим ние: истинската новост е това което направи Господ, който дари себе си, дарявайки ни възможността да станем членове на Неговото Тяло, да бъдем пръчките на лозата, която е Той”. 

Ето защо, прибави Папата, истинската справедливост не се състои в изпълнението на някои закони, а в любов, творителна любов в изобилието на благодатта. Изобилието, посочи Бенедикт ХVІ е една от ключовите думи на Новия Завет. Да се живее вярата означава да се живее с ентусиазъм изобилието на живота, което Бог ни дарява:


„Който е съединен с Христос, който е клонка от лозата, живее от този нов закон и не пита „може ли да правя това или не?” „трябва ли да правя това или не?”, а живее в този ентусиазъм от любов, който не пита дали: „това е необходимо или забранено”, желаейки да живее в Христос и за Христос съзидателната любов, да дари себе си за Христос и така да почувства радостта от получения изобилен плод”. 

В евангелския откъс Исус казва още: "Не ви наричам вече слуги, а приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си":

„Не сме слуги, които се подчиняват на заповедите, а приятели които се познават, които са обединени от една и съща воля, в една и съща любов. Следователно новостта е, че Бог ни позволи да го опознаем, че ни се показа, че не е вече един непознат Бог, търсен, но не намиран, долавян само от далеч. Бог ни се показа: в Христовия лик виждаме Бог и така ни направи Свои приятели”.


Бенедикт ХVІ подчерта, че днес много хора не познават Божия образ, живеят далеч от Христос, независимо че вярват в съществуването на един Бог: но този Бог остава непознат и скрит. Дори може би не е всемогъщ, както твърди едно католическо богословие: пред злините от историята, пред страданията на човечеството – казва – къде е величието на Бог? Как можем да сме сигурни в Неговата любов, когато тази любов свършва там където започва силата на злото?:


„Истинското величие е да обичаш до крайно страдание: тук се показва Неговото истинско величие, което може да достигне до пределите на една любов, която страда за нас. Така можем да разберем, че Той е истинският Бог, истински Бог който е любов и сила: силата на любовта. И ние можем да се поверим на Неговата всемогъща любов и да живеем в тази всемогъща Любов”. 

Бог откри своя лик в Христос – продължи Папата – и това е извор на вечна радост, която не можем да пазим за себе си:


„Мисионерството не е външен белег или добавка на вярата, а е динамизъм на самата вяра. Който вижда и среща Исус, трябва да отиде при приятелите си и да им каже: „Намерихме Исус, който бе разпнат за нас”.


Последната ключова дума от евангелския откъс е молитвата, посочи Светия Отец. Исус ни призовава да се молим в Неговото име, за да ни дари Отец онова, което просим. Какво да кажем за привидно нечутите молитви от Бог? Молитви, които просят избавление от многобройните страдания. Но великият дар, който Бог иска да ни дари в молитвата – подчерта Папата – е Самият Той, Неговият Дух, истинската радост:

„Молитвата „Отче Наш” ни го показва: можем да се молим за много неща, във всички наши нужди можем да отправяме към Бог молитви за помощ. Това е много човешко, а Бог е хуманен, следователно не е грешно да се молим за малките всекидневни неща от нашия живот. Но същевременно, молитвата е път, бих казал дори една стълба: трябва все повече да се научаваме да разграничаваме нещата, за които можем да се молим и тези, за които не трябва да се молим, защото са израз само на нашия егоизъм”. 

Животът с Христос, заключи Папата, се превръща тогава в процес на очистване, на освобождаване от нас самите и само по този начин ни се отваря пътя на радостта и на истинския живот:


„И така можем да се научим, че Бог отговаря на нашите молитви. Често отговаря с Неговата доброта дори и на малките молитви, но коригирайки ги, като ги преобразява и води, за да можем да се превърнем наистина в клонки на истинската лоза, на Неговия Син, членове от Неговото Тяло”.


svt/ rv