Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ: Свети Антон от Падуа - учител по молитва и обич към Кръста

Свети Антон от Падуа, съвременник на Свети Франциск и „един от най-популярните светци в цялата Католическа Църква” бе темата в катехистичното поучение на Бенедикт ХVІ на днешната генерална аудиенция. Папата изтъкна необикновените качества на проповедника, когото през 1946 г. Папа Пий ХІІ удостоява с титлата Учител на Църквата. По примера на светеца, Бенедикт ХVІ призова вярващи и невярващи да видят в Разпятието „огледалото” на човешкото достойнство и да приемат бедните на земята, защото те ще бъдат приети на небето.


В Лисабон се ражда на земята, в Падуа на небето. В тези граници се затваря човешката и духовна история на Антон от Падуа, човекът с изключително християнско познание и красноречие, заради което неговите настоятели го насочват към проповядването. От неговите писмени трудове, отбеляза Бенедикт ХVІ, изпъква ясно „свежестта и красотата на Евангелието”, до такава степен че „и днес”, след 800 години, „можем да го четем с голяма духовна полза”. И не само това. Антон от Падуа, пожелал да стане брат минорит , през 1221 г. се запознава лично със Свети Франциск на известния „Капитул на рогозките”, и бе този който, каза Папата, „чрез своите качества на интелект, равновесие, апостолически устрем” допринася „по красноречив начин за развитието на францисканската духовност”. Но и една друга основна черта изпъква от неговите проповеди, тази на голям „мистик”:

„В тези проповеди Свети Антон говори за молитвата като за една връзка на любовта, подтикваща човека да разговаря с Господа, създавайки онази неописуема радост, която често пъти обгръща молещата се душа. Антон ни припомня, че молитвата има нужда от атмосферата на тишината, която не съвпада с външния шум, а е вътрешно преживяване, целящо да отдалечи разсеяността предизвикана от тревогите на душата, създавайки тишина в самата душа”.  

В този „истински и свойствен път на християнския живот”, който бъдещият светец предлага със своите поучения, молитвата позволява на Бог да „навлезе в сферата на чувствата, на волята, на сърцето”, със своите „четири неотменими постановки”, които Папата пожела да посочи на днешните вярващи:

„Да се отвори с доверие собственото сърце за Бог; тази е първата стъпка на молитвата, не само долавянето на една дума, а отваряне на сърцето в присъствието на Бог; след това да се разговаря с обич с Него, виждайки го присъстващ до мене; и също – нещо много естествено – да му се представят нашите нужди; накрая да бъде възхваляван и да му благодарим”. 

Конкретните отражения на молитвата се констатират в социалния живот. Градовете и търговията, разцъфтели в началото на 13 век показват увеличаването на хората, които, припомни Бенедикт ХVІ, „бяха чувствителни към нуждите на бедните”:


„Свети Антон не веднъж призовава верните да мислят за истинското богатство, това на сърцето, което правейки добри и милосърдни, натрупва богатства за небето (…) Не е ли това, скъпи приятели, едно поучение много важно и днес, когато финансовата криза и икономическото неравноправие водят до бедност не малко хора и създават условия за мизерията? В моята енциклика Caritas in veritate припомням: ‘За своята конкретна функция икономиката има нужда от етиката, не от коя и да е етика, а от етика приятел на личността’”. 

Ученик на Свети Франциск, Свети Антон прави от Христос центъра на своето призвание и апостолат. Заедно с това, подчерта Бенедикт ХVІ, за Свети Антон има основно значение съзерцанието на Разпятието, важно и за нашата съвременна култура:

„Визията на Разпятието вдъхновява в Свети Антон мисли на признателност към Бог и на почит към достойнството на човешката личност, така че всички, вярващи и невярващи, да могат да намерят в Разпятието и в неговата картина смисълът обогатяващ живота (…) Така цялото човешко достойнство се отразява в огледалото на Разпятието, а погледът към Него е винаги извор на признание за човешкото достойнство”. 

От един изключителен проповедник като Свети Антон от Падуа до всички, които днес имат задачата да правят „решителна комуникацията” на основните моменти на вярата. Бенедикт ХVІ заключи катехизиса призовавайки клира през настоящата Година на свещеника, да бъде старателен в своето служение за „известяване и актуализиране на Словото Божие сред верните, особено – обясни – посредством неделните литургии”:


„Нека ефикасно представят вечната красота на Христос както препоръчваше Свети Антон: „’Ако проповядваш Исус, той омекотява твърдите сърца; ако го призоваваш, омекотява горчивите изкушения; ако го мислиш, той осветлява сърцето; ако го четеш, той храни разума ти’”.


Накрая, поздравявайки верните, специален поздрав Папата отправи към хърватските поклонници, които честват днес литургичния празник на блажения Алойзи Степинац, епископ и мъченик, отдал живота си преди петдесет години свидетелствайки вярата:
  
„Съхранявайте паметта на вашите мъченици и по техния героичен пример бъдете днес в Църквата ‘солта на земята и светлината на света’”.
 
 
jp/ rv