На 11 февруари Бенедикт ХVІ ще отслужи литургия за Световния ден на болния: "Смисълът на човешкото страдание е в Божия промисъл"

На 11 февруари Папа Бенедикт ХVІ ще отслужи Света литургия за болните в базиликата Свети Петър по повод литургичната памет на Блажената Дева Мария от Лурд и ХVІІІ-я Световен ден на болния на тема: „Църквата в служба на любовта към страдащите”. В много от своите слова Бенедикт ХVІ подчертава смисъла на човешкото достойнство в болестта и в страданието. „Защо страдаме? Може ли да бъде считано за положително страданието? Кой може да ни освободи от страданието и от смъртта?”. За Папата това са съществени въпроси, които „погледнати от човешка гледна точка остават без отговор”, защото страданието „представлява една енигма за разума”. И въпреки това, страданието не е безсмислено:


„В изпитанието и в болестта Бог ни посещава по тайнствен начин и ако се изоставим на неговата воля, можем да почувстваме силата на неговата любов”. (Слово в болницата „Свети Иван Кръстител” в Рим, 2 декември 2007) 

Болестта, подчертава Папата, „е едно болезнено и своеобразно изпитание, но пред тайната на Бог, който прие нашата смъртна плът, то придобива своя смисъл и става дар и повод за освещаване”. В тайната на Бог страданието става любов към другите:


„Когато страданието и болката стават по-силни, не забравяйте, че Христос ви приобщава към своя кръст, защото чрез вас иска да каже една дума на любов към тези, които са загубили пътя на живота и затворени в своя празен егоизъм, живеят в греха и далеч от Бог. Вашето здравословно състояние свидетелства, че истинският живот не е тук, а в Бог, където всеки от нас ще намери своята радост, ако смирено е вървял след най-истинския човек: Исус от Назарет, Учител и Господ”. (Слово в болницата „Пресвето Сърце Исусово” в Рим, 10 декември 2009) 

Ето защо, предупреждава Папата, трябва да се противопоставяме на манталитета, целящ да отстрани болния, като го счита за „една тежест и един проблем за обществото”:

„Който притежава чувството за човешкото достойнство знае, отбеляза Папата, че те трябва да бъдат зачитани и подкрепяни в техните затруднения и страдание свързани с тяхното здравословно състояние”. (Слово в болницата „Пресвето Сърце Исусово” в Рим, 10 декември 2009) 

Болниците и клиниките, отбеляза Светият Отец, могат да станат „привилегировани места, където да се свидетелства християнската любов, даваща надежда”. Тази голяма надежда, казва още, „може да бъде само Бог, който прегръща вселената и който може да ни предложи и да ни даде това, което сами не можем да достигнем”:

„Единствено Бог може да елиминира силата на злото. Именно поради факта, че Исус Христос дойде в света, за да ни разкрие божествения промисъл за нашето спасение, вярата ни помага да разберем смисъла на всичко човешко и следователно и на страданието”. (Слово в Дома Утеха на Страданието, Сан Джовани Ротондо, 21 юни 2009) 

Специално насърчение Папата отправя към санитарните дейци, призвани всеки ден да свидетелстват Божията любов към страдащите. Милосърдието, подчертава, „намира особено красноречиво място в грижата за болните”. И сочи в Евхаристията основата на санитарната пасторална дейност:

„Именно от Евхаристията санитарната пасторална дейност може да продължава да черпи сили, за да подкрепя ефикасно човека и да го издига съгласно собственото му достойнство”. (Слово пред Папския съвет за пасторална санитарна дейност, 22 март 2007) 

Евхаристията, е насърчението на Папата, „е виталната лимфа, която ги подкрепя и която излива в тяхната душа вътрешната светлина, за да живеят с вяра и с надежда своята болест и страдание”.


jp/ rv