Защо Йоан Павел ІІ е светец

Това е заглавието на нова книга за Йоан Павел ІІ, излязла в Италия през януари 2010, която дава нова перспектива за незабравимия папа - славянин. Автори са постулаторът на каузата по беатификацията на Карол Войтила, монс. Славомир Одер, заедно с италианския журналист Саверио Гаета. „Защо е светец”, издание на издателска къща Rizzoli с обем 196 страници, дава достъп на широката публика до непубликувани досега документи и свидетелства от работата на постулатора на каузата, монс. Одер, след като през 2005 Бенедикт ХVІІ откри процеса по канонизацията на Карол Войтила. Непознати досега епизоди от живота на Йоан Павел ІІ разкриват фигурата на един изключителен представител на ХХ век; един мистик, прекарвал часове проснат на земята в молитва към Божията Майка; един човек с огромно сърце, признал величието на ближния и простил на своя атентатор, както свидетелстват неиздаваните досега писма до Али Агжда и до Падре Пио от Пиетралчина. Книгата е една мозайка от екскулизивни епизоди, които изграждат непознатия образ на човека, свещеника, папата и мистика Карол Войтила, преминал пътя на светостта.


114 са свидетелствата, рисуващи „иконата” на папа Войтила, които събира монс. Славомир Одер по време на диоцезалната фаза на каноничния процес:

„Можем да го наречем поклонник на Абсолюта и мистик, може би малко по-различен от нашата представа за свидетел на изключителни феномени, въпреки че хората които са го познавали говорят и за такива феномени в неговия живот. Мистицизмът на Йоан Павел ІІ е преди всичко в способността да гледа света с очите на човек, съзнаващ присъствието на Бог в историята. Човек, съумял да прочете знаците за Божието присъствие в историческите събития и у хората които среща.

Отношението на Йоан Павел ІІ към Дева Мария е фундаментално за неговия понтификат...
„Знаем, че целият му живот може да се изрази с фразата, която избра за свое мото в понтификата: „Тотus Tuus” (Всецяло Твой). За него срещата му с Мария бе приоритетен път, особено интензивен в духовен аспект, който го отвежда до Христос. В книгата говорим за някои аспекти от неговата духовност към Божията Майка и за мариините етапи в неговия живот: от младежките му години, като поклонник на светилището на Калвария Зебжидовска заедно с баща си, а после като поклонник в Ченстохова и апостолическите му поклонничества по стъпките на Дева Мария.

Правите ли разлика между човека Карол Войтила и Папа Йоан Павел ІІ?
Съществува естествена приемственост между фигурата на човека и папата, дори може да се каже, че Йоан Павел ІІ бе наистина една прозрачна и светла личност. Онова което изпъква от прехода на човека към папата е дълбочината на връзката му с Христос, с което става все по-интензивна и любовта му към Църквата. Едно все по-силно осъзнаване да живее на света като свещеник на Христос и да действа от Неговото име”.


Сред неиздадените досега документи, публикувани в книгата, е текст от 1994г. в който Йоан Павел ІІ говори за „намерението да се откаже” от папската длъжност” в случай на "неизлечима болест” или която му „пречи да изпълнява служението на Свети Петровия приемник”. Другият неиздаван досега документ, предизвикващ особен интерес, е откритото писмо на Папата до атентатора Али Агджа, носещо датата 11 септември 1981. Писмото е написано на полски език и остава недовършено. Саверио Гавета коментира жеста на Папата, простил на човека посегнал на живота му:


„Още в линейката започва онзи зов за прошка към атентатора, който ще потвърди след пет месеца и с което ще покаже, че това не е емоционален или инстинктивен акт. Този жест е плод на медитация и е извършен с убеждението да се документира как християнската прошка е част от вярата и любовта и как ужасния атентат не трябва да издълбае бразда между човека и човека, както и между атентатора и неговата жертва”.

Малко преди атентата, италианските тайни служби предупреждават ватиканските власти за план за отвличането на Йоан Павел ІІ, подготвян от Червените бригади. В книгата много ясно изпъква мистичния аспект на папата поляк по време на Великите пости и практикуването на Кръстния път всеки петък. Постулаторът разкрива, че Йоан Павел ІІ „сам си налага лишения и умъртвявания на тялото”, посредством „специален колан”. Светостта му изпъкваше във всекидневието, в прегръдката на Кръста и тоталното му отдаване на Дева Мария, казва италианския журналист:


„За Йоан Павел ІІ светостта е нещо, което ясно проличава във всеки един момент в ежедневието му. За него тя е нещо естествено и непринудено, както например да коленичи до умивалника, след миенето на ръцете преди месата или да изпадне в чист мистицизъм и безвремие, дотам, за да не забележи какво става около него. И всичо в една лека и шеговита форма. Така започва и книгата, когато една сестра, грижеща се за личния му апартамент изразява „безпокойството че го намира малко изтощен”. Йоан Павел ІІ и отвръща грижовно: „Аз също се безпокоя за моята святост”. Този отговор показва яснотата с която Папата живее светостта през всеки момент от своето съществувание”.


Димитър Ганчев