2010-02-04 16:14:51

Послание на Папата за Великите пости: Божията любов е основата на човешката справедливост


Човекът не може сам да прилага справедливостта и трябва да преодолее „илюзията за самостоятелност” и навлезе в измерението на „правдата на любовта”, прилагана от Христос. Това пише Бенедикт ХVІ в посланието си за Великите пости, които започват на 17 февруари, Пепеляна сряда. Папското послание, озаглавено „Божията правда, чрез вяра в Исуса Христа е у всички” (Рим. 31 21-22), бе представено днес на пресконференция във Ватикана от кардинал Пол Кордес, председател на Папския съвет Кор Унум. На пресконференцията присъства и Ханс Герт Пьотеринг, почетен президент на Европейския парламент и председател на Фондацията "Конрад Аденауер".

На първо място в посланието Папата обяснява смисъла на думата „справедливост”, която според известното определение на римския юрист Улпиан от ІІІв. означава „да се даде всекиму своето”. „Но онова от което човек има нужда не може да бъде гарантирано от закона”, отбелязва Папата. Необходими са и материални блага, демонстрирано от самия Исус лекувайки белни и нахранвайки гладни, изтъква Бенедикт ХVІ и осъжда „безразличието, което и днес принуждава стотици милиони хора да умират поради липса на храна, вода и лекарства”. Но тази „разпределителна справедливост” не е достатъчна и не осигурява на човека „онова”, което му се полага, „защото има нуждата от Бог и Неговата безвъзмездна любов”. Бенедикт ХVІ припомня думите на Свети Августин, че „не може да бъде истинска оная справедливст, която откъсва човека от Бог”.

На второ място Папата изтъква „постоянното изкушение на човека”, както при фарисеите: да се търси причината за злото във външни причини. „Много модерни идеологии – пише Папата - използват този претекст: тъй като несправедливостта идва „отвън”, достатъчно е да се премахнат външните причини, които пречат за нейната реализация”. Бенедикт ХVІ нарича това мислене „наивно и сляпо”, тъй като „неправдата, плод на злото, няма само външни корени, а в човешкото сърце, където се намира тайнствения зародиш на съжителството със злото”. Човекът усеща в себе си една една „странна гравитационна сила, която го принуждава да се затваря в себе си и да се налага и противопоставя срещу другите: това е егоизма, следствие на първоначалния грях”.

В третият параграф на посланието Папата обяснява как човек може да преодолее този егоизъм, като припомня смисъла на справедливостта, според една еврейска мъдрост: „да се даде на бедния, чужденеца, сирака и вдовицата не нищо друго, а се даде дължимото на Бог, който е проявил снизхождение към мизерията на своя народ... Бог е внимателен към вопъла на окаяния и в отговор иска да бъде чут и иска справедливост към бедния (Сир. 4, 4-5. 8-9). „За да бъдеш справедлив трябва да се излезе от илюзията на самозадоволяването, от онова дълбоко състояние на затвореност, което е началото на самата несправедливост”, пише Папата. Нужно е онзи библейски „изход” както Мосей и едно „освобождение на сърцето”, което само закона не може да направи.

„Християнското послание отговаря положително на жаждата за справедливост у човека”, пише Бенедикт ХVІ в четвъртия параграф. Исус е „средството” установено от Бог за изкуплението, чрез вярата и неговата кръв (Рим. 3,21-25). Справедливостта на Христос произлиза не от човека, който изкупва и лекува себе си и другите, а от благодатта и „безпределната Божия любов, приемаща у себе си „проклятието” над човека, за да му предаде в замяна „обещания Дух чрез вярата” ( Гал. 3, 13-14). Тази е божествената справедливост, която е „дълбоко различна от човешката”.

„Човек може да се разбунтува пред правдата на Кръста –продължава Папата - тъй като тя показва, че той не е автархично (самозадоволяващо се) същество, а има нужда от Друг, за да бъде напълно щастлив”. За Бенедикт ХVІ това означава, „че да се приеме Христос и се повярва в Евангелието трябва да се премине отвъд илюзията на самозадоволеността, за да се открие и приеме собствената и на другите нищета, нуждата от прошка и приятелството с Бог”.

„Благодарение на Христос – завършва папското послание – ние можем да влезем в измерението на една „по-голяма справедливост”, която е онази на любовта (Рим. 13,8-10). Това е онази справедливост от която човек се чувства „повече длъжник, отколкото кредитор, тъй като е получил повече отколкото може да се очаква”. „Укрепен от този опит, християнина е подтикван да даде своя принос за изграждането на справедливи общества, в които всички получаван необходимото, за да живеят според своето човешко достойнство и в които справедливостта е оживотворявана от любовта”.


dg/ rv  
 







All the contents on this site are copyrighted ©.