Най-красивата авантюра

От България през Швейцария до Филипините, а после в Рим; от философските течения и свещените книги на другите религии до богословието и пълнотата на Божията любов. Това е пътят към званието на 36 годишната Мария Пенка Дерменджиева. За някои този път е дълъг, а други веднага поемат по него. Животът на Пенка е изпълнен с изненади и може да се нарече истинска авантюра в търсене на истината, красотата и щастието. Родена е в Пловдив, където завършва Руската гимназия, а след нея записва английска филология и етнология в Пловдивския Университет „Паисий Хилендариски”. Бог я призовава и заминава за Лугано, Швейцария, където учи в богословския факултет. Но Той иска повече и тя заминава за Филипините, където постъпва в Конгрегацията на Сестрите катехетки на света Тереза на Детенцето Исус. Сестра Пенка е единствената българка сред повече от 280 сестри филипинки. Остава в тази азиатска държава повече от 14 години. Завършва педагогика и работи в мисиите на своята конгрегация. Говори тагалог (официалния език на Филипините), английски, италиански, руски и разбира се български независимо, че рядко има възможността да го практикува. От септември 2009 г. е Рим, където работи по каноничния процес за беатификацията на основателя на нейната конгрегация, епископ Алфредо Мария Обвиар. По повод Деня на Богопосветения живот, който Църквата чества на 2 февруари, със сестра Пенка разговаря Светла Чалъкова:
 
*********
Как откри твоето религиозно звание?
Не беше лесно в тогавашното общество да откриеш вярата, но си спомням, на 15-16 годишна възраст аз търсех смисъла на живота, четейки различни философии и дори свещени книги на други религии преди да разтворя Библията. Просто знаех, че сме католици и дори смътно си спомнях деня на моето кръщение, понеже бях на 2 години и 8 месеца. Но тогава не знаех какво означава да бъдеш католик. По-късно монс. Георги Йовчев по време на погребението на една наша роднина ни напомни, че още не съм получила още тайнствата Причастие и Миропомазание. Това беше периодът, когато се запознах с вярата и започнах да ходя на неделната литургия. След Миропомазанието започнах да ходя не само в неделя, но и всеки ден. През следващата година бяха изпратена пак от монс. Георги на младежката среща с Папата в Денвър, Колорадо, през 1993 г. а след това пак монс. Георги ни изпрати, 2 момичета, които отидохме в Швейцария да следваме богословие с намерението да стана катехетка. През тези две години докато учех в Швейцария живеехме в диоцезалния лицей в който развиваха своята мисия сестрите от една филипинска конгрегация – Мисионерки катехетки на Света Тереза на Детенцето Исус. След две годишен престой сред тях, аз се присъединих към тях и заминах за Филипините, където се намира Дома за начална формация. Дадох първите обети в Пловдив, след това продължих духовната формация и мисионерската катехетска дейност във Филипините. Вечните обети дадох и там останах почти 14 години.


Сега се намираш в Рим. От единия край на света в момента си в центъра на света. Защо?
Бях изпратена в Рим, за да продължа работата по беатификацията на нашия основател, понеже сестрата която работеше по каузата бе избрана за генерална настоятелка. Сега работя по каузата на Божия раб епископ Алфредо Мари Обвиар, основал конгрегацията.

Би ли ни разказала нещо повече за твоята Конгрегация и за нейната харизма, тъй като ти си единствената българка в нея?
Конгрегацията на Мисионерките катехетки на Света Тереза на Детенцето Исус е основана от Божия раб Алфредо Мари Обвиар през 1958 г. Харизмата на Конгрегацията, както се вижда и от самото й име е катехистична дейност и апостолат и преподаваме вероучение особено в държавните училища, понеже в католическите вероучението вече е включено. Ние преподаваме, заедно с млади хора но и и възрастни мъже и жени, които доброволно отиват да преподават вероучение в училищата, а ние се занимаваме с тяхната формация. Обикновено нашите сестри са координатори на катехистичната дейност в епархията и в различните енории. Организираме, семинари и беседи, имаме и две училища на Конгрегацията и няколко училища, ръководени от нашите сестри в диоцеза. Освен това имаме и една мисия в болница, а също и в някои нунциатури, като например в Швеция, Нигерия. Преди бяхме и в Пакистан, но поради трудния период сега там няма сестри.

А какъв е броят на монахините в Конгрегацията?
Сега сме 284 сестри. Разбира се най-много мисии имаме във Филипините, където в почти всеки диоцез има от нашите сестри. Също така имаме наши сестри в Америка, (Мериленд), на остров Свети Мартин, в Папуа Нова Гвинея, в Швейцария (Лугано), в Швеция, Нигерия, във Ватикана и в Италия, където вече имаме доста общности.

Според тебе, къде се крие красотата в богопосветения живот?
Бих казала, че за мен преди всичко красотата на Богопосветения живот се крие в това, че принадлежа на Бог. Освен това чрез общия живот в религиозната общност всички растем и напредваме в единение с Бог, в нашата любов към Бог и към ближния.

Щастлива ли си и какво е за теб щастието?
Да, бих казала, че съм щастлива. Спомням си младежките ми години, когато преди да открия Бог и вярата, когато ме питаха какво е щастието, отговарях с две думи: щастието за мен бе любов и музика, особено класическата. Днес след почти 20 години бих дала почти същия отговор, но в един по-дълбок смисъл. Имам предвид, че любов означава да обичаш и да бъдеш обичан, но пълнотата на това щастие е тази любов, която ще придобием във вечния живот, когато ще обичаме съвършено Бог и ще се обичаме един друг в общението на светците, и ще пребъдваме в пълнотата на Божията любов. А музиката, която считам за Божествен дар поради красотата й, е част от литургията тук на земята, което помага да се предвкуси небесната литургия.

Какво искаш да постигнеш в земния си живот?
Мечтая да дойде времето, когато ще работя и за нашата Църквата в България.


Какво е твоето пожелание за Деня на богопосветения живот към слушателите на Радио Ватикана?
Бих искала да използвам думите на Папа Бенедикт ХVІ от една негова проповед, в която казва: „Няма нищо по-красиво от това да бъдем изненадани от Евангелието, от срещата с Христос. Няма нищо по-хубаво от това да го познаваме и да говорим на другите за нашето приятелство с Него”.

Какъв е твоят съвет и пожелание към съвременните младежи, които все още не са намерили своето призвание в живота?
Да бъдат отворени към вдъхновението на Светия Дух и достатъчно всеотдайни, за да отговорят на Божието призвание, ако почувстват, че Бог ги зове към себе си и в служба на Църквата. Мисля, че ако имаш звание и не го последваш няма да бъдеш никога истински щастлив.


Димитър Ганчев