Бенедикт ХVІ: Богопосветеният живот е пример за безвъзмездната любов в материалистичното
общество
Богопосветеният живот е важен защото е „знак за щедрост и любов, още повече в едно
общество, което рискува да се задуши от водовъртежа на ефимерното и полезното”. Това
заяви Бенедикт ХVІ в своята проповед на Вечерната молитва, която предстоятелства
тази вечер в базиликата Свети Петър на празника Сретение Господне, който съвпада с
Деня на Богопосветения живот. В препълнената от представители на различни религиозни
общества и конгрегации базилика, Папата обърна специално внимание на ония богопосветени,
особено възрастните и болните, които поемат тежестта на ежедневието, наричайки ги
„ценен дар за Църквата и за света”.„Колко беден би бил светът без богопосветения живот",
възкликна Папата.
Бенедикт ХVІ припомни, че Деня на богопосветения живот е
учреден през 1997г. от Йоан Павел ІІ, а неговата цел е тройна: „да изрази благодарност
към Господа за дара на богопосветения живот; да стимулира познанието на Божия народ
към него и да призове всички посветили своя живот на Евангелието да честват чудесата
на Господа, който действа чрез тях”.
Бенедикт ХVІ посочи връзката между
богопосветените и вярата изповядвана в Исуса, Сина Божий, велик Първосвещеник и истинския
"посредник между Бог и човека” (Евр. 4,14). „Ако Христос не беше истински Бог и същевременно
изцяло човек, допълни Папата, тогава ще липсва основата на християнското посвещаване
на мъжа и жената”:
„Богопосветения живот свидетелства и показва „силната”
връзка между взаимното търсене между Бог и човека и любовта, която ги привлича взаимно”.
Богопосветеният, поради самия факт на неговото съществувание, представлява „мост”
към Бог за всички които го срещат”.
Всичко това става с посредничеството
на Исус Христос, осветен от Отца, допълни Светия Отец. Той е основата и Онзи, който
е споделил нашата слабост, за да можем да участваме в неговата божествена същност.
Бенедикт
ХVІ посочи онова „доверие”, което нужно, за да се достигне до „престола на благодатта”,
който е Христос, Неговия Кръст и Неговото божествено присъствие в Евхаристията”.
Всеки посветил се на Него се доближава до „чистата и вярна Любов”, която е толкова
голяма и красива, че не достига един човешки живот, за да се отвърне на онова, което
Той е направил за нас”. Затова, посочи Бенедикт ХVІ, „богопосветените са призвани
да бъдат свидетели на Божието милосърдие в което човек намира своето спасение. Те
поддържат жив опита от Божията прошка и имат съзнанието че са спасени, че са големи,
когато признават своята нищета и се чувстват обновени и покрити с Божията святост,
когато признаят собствения си грях”:
„Ето защо, за съвременния човек богопосветения
живот е привилегирована школа за „разкаяние на сърцето”, за признаване на собствената
нищета, но същевременно школа за Божието милосърдие и любов, която никога не изневерява.
В действителност, колкото повече се приближава към Бог, толкова повече става полезен
за другите”.
Богопосветените изпитват благодатта, милосърдието
и прошката на Бог не само за себе си, а и за другите, добави Папата, тъй като „са
призвани да носят в сърцето си терзанията и очакванията на хората, особено на отдалечените
от Бог. Особено в обществата със строг съзерцателен живот, които имат „специфичната
мисия да бъдат заедно с Господ под Кръстта”, поемайки върху себе си страданията и
изпитанията на другите с радост за спасението на света”. Накрая Папата изрази своята
благодарност към Господа, дарил ни с богопосветения живот:
„Колко беден
би бил светът без богопосветения живот! Отвъд повърхностните оценки
за неговата нужда, богопосветения живот е важен именно защото е знак за щедрост и
любов, още повече в едно общество, което рискува да се задуши от водовъртежа на ефимерното
и полезното”.
Бенедикт ХVІ положи днешния празник в контекста на Годината
на Свещеника , която е още един повод и стимул за свещениците и богопосветените в
тяхното служение.