Бенедикт ХVІ на Rota Romana: да не се разделя обичта от справедливостта в процесите за анулиране на бракове

Анулирането на един брак без да се зачита обективността на Тайнството, а само субективното удовлетворяване на искащите го, намиращи се в позицията на нередовност е манипулиране на истината и справедливостта и изразява едно зле разбирано чувство на обич. С ясни думи Папа Бенедикт ХVІ се обърна към членовете на църковния съд Rota Romana, приети на аудиенция за откриване на съдебната година. Загрижеността и своевременността, заяви Папата, никога не трябва да бъдат използвани в ущърб на „неразтрогваемостта” на брачната връзка.


В края на своето слово Папата се спря на отправната точка, около която се въртят и на която се опират изложените ясно и уверено съобръжения, подходящи за присъстващите слушатели в Климентинската Зала на Ваникана. Бракът, заяви, „се опира на справедливостта”:


„Затова, в случай на съмнение, той трябва да бъде считан за валиден докато не се докаже противното. В противен случай рискът е да се остане без обективна ориентировъчна точка относно анулирането, превръщайки всяка съпружеска трудност в симптом за пропуснато осъществяване на един съюз, чието основно ядро на справедливост – неразтрогваемата връзка – де факто е отхвърлено”.  

Що се отнася до връзката между справедливостта, любовта и истината, Бенедикт ХVІ се позова на отнясащите се до тях твърдения в енцикликата Caritas in veritate. „Необходимо е да се вземе предвид – отбеляза – разпространената и вкоренена тенденция, макар и не винаги изразена, водеща до противопоставянето на справедливостта с обичта, сякаш едното изключва другото:

„В тази линия, позовавайки се по-точно на живота на Църквата, някои смятат че пасторалната обич би могла да оправдае всяка стъпка при обявяването за невалидна на една съпружеска връзка, за да се помогне на лицата намиращи се в нередовна съпружеска ситуация. Същата истина, макар и изразена с думи, рискува да бъде видяна в една манипулирана оптика, приспособявайки я от време на време към различните нужди, които се представят”.  

В основата на тази погрешна гледна точка, отбеляза Папата, стои манталитетът, присъстващ и в лоното на Църквата, който понякога подценява Каноническото право „като че ли то – отбеляза – е само един техническо средство в служба на всеки субективен интерес, който не се основава дори на истината”. Обратното, само когато справедливостта и истината за християнския брак са разбрани правилно, само тогава е възможно да се разбере какво място заема любовта в съдебния процес. Дейността на раздаващия правосъдие, подчерта Папата, „не може да се абстрахира от любовта”, започвайки от онази „дължима своевременност”, която призовава чл.72 от Инструкцията Dignitas Connubii , според която всички случаи трябва да се водят в продължение на „не повече от една година в съдилищата от първа степен” и „не повече от шест месеца” в тези от втора степен:


„Същевременно е важно да се работи още повече, когато се появи надеждата за добър край, за да се накарат съпрузите евентуално да узаконят брака и да възстановят съпружеското съжителство. Не трябва освен това да бъдат пренебрегвани усилията за възстановяването между страните на атмосферата на човешка и християнска благоразположеност, основана върху търсенето на истината”.
 
 
Бенедикт ХVІ се спря и на една друга възможна грешка, произтичаща от тези както ги нарече „псевдо пасторални искания”, които зад молбата на сключилите брака настояват „за достигането на всяка цена до обявяването на несъстоятелността на брака, с цел да бъдат преодолени между другото, пречките за приемане на тайнствата Покаяние и Евхаристия”:


„Висшето благо за допускане до Евхаристичното причастие след сакраменталното помирение, изисква то да бъде смятано като истинско благо за лицата, неделимо от истината за тяхната канонична ситуация. Би било едно фиктивно благо и една голяма липса на справедливост и на обич, ако им бъде отварен с лекота пътя за приемане на тайнствата с риск да ги живеят в обективен контраст с истината за собственото лично положение”.
 
 
Бих искал да подчертая, заключи Папата, че „както справедливостта, така и любовта изискват любов към истината и налагат търсенето на истината”:

„Без истина любовта стига до сантименталност. Любовта става една празна черупка запълвана произволно. Този е фаталният риск за любовта в една култура без истина. Тя е в плен на чувства и на временни мнения на субектите, една дума, с която се злоупотребява и погрешно разбрана, докато започне да означава обратното”.
 
 
jp/ rv