Свети Тома Аквински: вярата и разумът ни сочат, че Бог е Любов

На 28 януари Католическата Църква, отбелязва литургичния празник на Свети Тома Аквински, един от най-великите богослови и философи през ХІІ век, представил по систематичен начин доводите на християнската вяра.


Бъдете „винаги готови да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда,”. Този призив на Свети Петър, става основната цел в живота на Тома Аквински. Вярата не е неразумна, тя е дори най-рационалният, най-красив и цялостен човешки избор, казва Бенедикт ХVІ. В епоха, в която разумът изглежда все по-слаб и неспособен да премине отвъд онова, което може да бъде експериментирано, свети Тома – подчертава Папата – ни сочи начина, по който можем да му дадем нова сила:


„Според мисълта на свети Тома, човешкият разум „диша”, т.е. той се движи в едно широко пространство, където може да изрази най-доброто от себе си. Но когато човек започне да мисли само за материалните неща и за онези, които могат да се експериментират, той се затваря за важните въпроси за живота, за самия себе си и за Бог: обеднява”. (Ангел Господен, 28 януари 2007)

За свети Тома Аквински, вярата и разумът са необходими, за да се достигне до истината:

„Когато християнската вяра е истинска, тя не унищожава свободата и разума на човека. Тогава защо вярата и разумът трябва да се страхуват един от друг, щом като ако се срещнат и диалогират могат да се изразят най-добре? Вярата предполага разума и го усъвършенства, а разумът озарен от вярата, намира силата да се издигне до познанието на Бог и духовните реалности. Човешкият разум не губи нищо, разгръщайки се към съдържанията на вярата, те дори изискват неговата свобода и съзнателно приемане”. (Ангел Господен, 28 януари 2007)

Основната причина за нашата християнска вяра, подчертава свети Тома, е че Бог е Любов. А любовта е единственото нещо, което дава смисъл на живота, защото човекът е сътворен за да обича. Само който обича, познава истински. Малко преди смъртта си, Тома Аквински получава едно мистично изживяване, предвкусвайки от Божията Любов, което го подтиква да възкликне: „Всичко онова, което написах е само плява! Един обикновен жест на любов заслужва вечния живот”.


svt/ rv