Равинът Давид Розен: посещението на Бенедикт ХVІ в Римската синагога има голям принос в католическо-еврейския диалог

„Пътят е дълъг, започнал от едно трудно минало, но не е осеян с непреодолими препятствия”. По този образен начин вижда диалога между католици и евреи равина Давид Розен, директор на American Jewish Comitee, който в интервю за Радио Ватикана изразява своето мнение за неотдавнашната визита на Бенедикт ХVІ в Римската синагога.


We are involved in a process; people have forgotten that there were lots of …
Намира ме се в истински еволюционен процес. Забравя се, че много хора не бяха съгласни с посещението на Йоан Павел ІІ в Римската синагога и в Италия бяха повдигнати много дебати и дискусии, както и че усилията за приближаването на льофеврианите започнаха от Йоан Павел ІІ. Докато днес, отговорността за всичко се пада на Бенедикт ХVІ. Надявам се, тези факти да заглушат много страхове и съмнения. Но ние продължаваме да работим: някои ще успеем да убедим, а други не, но еволюцията в католическо-еврейските отношения вече е много голяма и важна, за да се позволи да бъде бойкотирана или възпрепятствана само от едно съмнение.

Въпреки това, израелският посланик в Рим отбеляза, че мнозинството евреи –може би в Израел – не се интересуват и не виждат нуждата от този диалог....
 
We all know the difference between the optimist and the pessimist. …
Всички знаем разликата между оптимиста и песимиста, но защо оптимиста вижда чашата наполовина пълна с вода, а песимиста половината празна? Всичко зависи от гледната точка. Обективно погледнато, пътят е още много дълъг, тъй като историческите рани са много дълбоки и защото енцикликата Nostra Aetate е само на 50 години. Истинската промяна започна с визитата на Йоан Павел ІІ в Израел. Онова което трябва да се разбере в Израел и в статията на израелския посланик, е че по-голямята част от евреите никога не са срещали един съвременен християни. Дори когато отиват в чужбина те срещат хората като „не – евреи”, а не като християни. Тяхната представа за християнството произлиза само от негативното и трагично минало. Има една известна фраза на отец Едуард Фланери в книгата му “The Anguish of the Jews” (Терзанията на евреите): .”Евреите са запомнили онези страници от историята, които християните са откъснали”. Това показва, че съществува една дълбоко травматизирана историческа памет, която може да бъде облекчена от една позитивна среща. Но по-голямата част от израелци нямат случай за такава положителна среща. Затова е толкова важна визитата на Йоан Павел ІІ в Светата Земя, пред Стената на плача в молитвена солидарност с еврейската традиция и поисканата от него прошка за извършените от християните грешки срещу евреите в миналото. Също и присъствието му в мемориала на Холокоста Яд Вашем, с насълзени от вълнение очи за страданията на евреите. Всичко това дълбоко развълнува израелци и ги накара да разберат, че наистина има промяна. По подобен начин имаше трудности и при визитата на Бенедикт ХVІ в Израел. Въпреки това, по-голямата част от медиите подчертаха, че тази визита е един голям успех. Смятам, че посещението на Бенедикт ХVІ в Римската синагога миналата неделя, даде допълнителен принос за диалога между католици и евреи. А изминатия съвместно десетилетен път е важен процес на „възстановяване”.


dg/ rv