18-25 януари: Молитвена осмодневница за християнско единение. Ден пети: "Да се свидетелства
в страданието". "Нали така трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?"
(Лк. 24, 26)
Господ ми е близо, Той ще ме закриля (Ис. 50, 5-9) Нашата помощ е в името
на Господа (Пс. 123/124, 1-8) Любовта Божия ни се открива в Исус Христос
(Рим. 8, 35-39) Исус обяснява на двамата апостоли местата (пасажите) от
Библията, които се отнасят за Него (Лк. 24, 25-27)
Коментар През
последните години в Шотландия се случиха две събития, които направиха от тази малка
страна медиен център за цял свят: терористичният акт над Локърби и убийството на децата
в училището в Дънблейн. Трагедии, които привлякоха вниманието на цялата нация, която
никога няма да забрави тази ужасна загуба на човешки живот. Двете събития причиниха
страдание и неописуема горчивина на множество хора, а последствията от тях се чувстват
много извън физическите граници на двете места. Невинни хора намериха смъртта си в
ужасна обстановка.
Страданието е действиетелност, за която набляга пророк
Исаия в днешното четиво, припомняйки ни, че Бог не се примирява никога да гледа човечеството,
което страда. В отговор псалмът показва предаността, която трябва да имат вярващите
в своя Спасител. Посланието на Свети Павел към римляните потвърждава, че любовта е
винаги по-силна, и че скръбта и болката няма да надделеят, защото преди да дари възкресението
на света, Христос претърпя ужасна смърт и позна тъмнината на гроба, за да може да
бъде винаги до нас, дори и в мрачните моменти от нашия живот.
Следвайки
стъпките на Господ, християните, които желаят пълното единение са призвани да покажат
своята солидарност с онези, които са измъчвани от болезнени страдания, за да могат
да изповядат, че любовта е по-силна от смъртта. Именно от нищетата на унижението на
гроба, възкресението изгря като слънце за човечеството, като тържествено възвестяване
на живота, прошката и безсмъртието.
Молитва Боже, Отче наш, погледни
със състрадание на нашата бедност, страдание, грях и смърт. Ние Те молим за прошка,
изцеление, утеха и подкрепа в нашите изпитания. Благодарим Ти за всички онези, които
успяват да видят светлината в своето терзание. Нека Твоя божествен дух ни научи да
осъзнаем величието на Твоето състрадание, за да ни направи солидарни със сестрите
и братята в болката. И изпълнени с благословение, да можем в единство да възвестяваме
и споделяме в света победата на Твоя вечно жив Син! Амин.”
Въпроси за
(лично) размишление По какъв начин можеш да се отъждествиш с онези, които страдат
и са в трудност? По какъв начин чрез страданието преживяно в твоя живот си достигнал
до една по-дълбока мъдрост и съзнание? Как изразяваш солидарността към страданието
и потисничеството на много хора, които живеят в бедност и какъв е твоят опит това" Как
свидетелства Божието милосърдие и надеждата, която намираш в светлината на Христовия
Кръст"