Във Ватикана бяха представени водещите линии на предстоящия Синод за Близкия Изток свикан от Бенедикт ХVІ

Задача за християните в Близкия Изток е „да съборят стената на страха, недоверието и омразата, посредством любовта с евреи и мюсюлмани, израелци и палестинци". Това се казва в представения днес проектодокумент (Lineamenta) за Специалната асамблея на Синода за Близкия Изток, който ще се проведе от 10 до 24 октомври във Ватикана на тема: Католическата църква в Близкия Изток: Общение и свидетелство”. Пресконференцията за представянето на документа се проведе във ватиканскя пресцентър с модератор отец Федерико Ломбарди и изказвания на монс. Никола Етерович, генерален секретар на Синода на Епископите, и монс. Фортунато Фортеца, подсекретар към същото ведомство.


Работният документ на Синода за Близкия Изток е с обем 28 страници и е редактиран от подготвителния Съвет на Синода, съставен от седем патриарси, двама председатели на епископски конференции и четирима ръководители на ватикански ведомства. Той конкретно анализира състоянието в което живеят християните в региона и начертава перспективите за тяхното прирсъствие. Всяка една от трите глави на документа завършва със серия от въпроси за размишление, поставени от „синадолните отци”.

Основният въпрос в документа и който ще бъде предмет на дискусия се отнася за „бъдещето на християните в Близкия Изток”. Ето защо, в документа се говори за безспорната роля на световните политики в избора към присъстващите християни. Например, войната в Ирак е „отприщила силите на злото в страната, в религиозните конфесии и политическите течения”, а сред жертвите предимно са християните.”Световната политика не държи сметка за това”, се казва в документа. В Ливан „християните са дълбоко разделени в политически и конфесинален план и никой от тях няма проект, който може да бъде приет от всички”. В Египет ”нарастващото влияние на ислям в политиката от една страна и пасивността на християните в гражданското общество от друга, разкриват пространство за нетолертност, неравенство и несправедливост”. В Турция „актуалната концепция за светска държава поставя все още много проблеми за пълната религиозна свобода в страната”. В Палестинските територии „изралеската окупация прави труден ежедневния живот на християните”. Ако от една страна това е „политически въпрос”, подчертава документа, от друга не трябва да се забравя ,че това е и остава „въпрос на вярата”. Това означава „да се приеме християнското призвание в нашите общества и за нашите общества”, се чете в документа.

Затова християнската надежда е отговорът на всички предизвикателства, допълва документа – онази надежда, „родена в Светата Земя, която 2000 години храни всички народи и преследвани”. Тази надежда днес означава „отново да се възложи надежда в Бог”, но също така и да се „действа заедно с Бог и бъдем негови сътрудници”. Относно насилието се подчертава, че всеки християнин трябва „смело да осъжда насилието от всяка една страна и предложи средството на диалога”. Всичко това с препоръката, че „отдаването на Божието провидение укрепва общението между християните”.

Относно отношенията между християни и евреи, документът препоръчва „избягването на ония политики”, които нанасят поражение на съществуващата религиозна връзка между Юдаизма и Християнството, основаваща се на Стария и Новия Завет”.

За отношенията между християни и мюсюлмани документът посочва, че „отношенията много често са трудни, особено от нарастването на политическия ислям в мюсюлманските общества, започнало от 70-те години, чийто резултат са екстремистките течения”, които са „заплаха за всички” и която „мюсюмани и християни трябва да посрещнат заедно”.

„Педагогиката на мира е най-реалистичната, въпреки че не се приема от по-голямата част”- се чете в документа на Синода за Близкия Изток. Но тя има най-големи възможности да бъде приета, тъй като насилието водено както от силните, така и от слабите, води единствено до неуспех и общо объркване”. Нужна е „голяма смелост”, завършва документа, да се говори и да се работи за мира, когато войната и насилието се налагат, но това предизвикателство трябва да бъде посрещнато”.


dg/ rv