8-25 януари: Молитвена осмодневница за християнско единение. Ден втори: "Да свидетелстваме, споделяйки нашите съдби". "Какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си?" (Лк. 24, 17)

До които те пратя ще идеш (Иер. 1, 4-8)
Възпейте на Господа песен нова (Пс. 97/98, 1-9)
Утвърдяваха душите на учениците (Деян. 14, 21-23)
Какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си? (Лк. 24, 13-17а) 

Размишление
Да споделяме съдбите си е подходящ начин да свидетелствуваме нашата вяра в Бог. Да се слушаме взаимно с уважение и почит ни позволява да срещнем Бог във всяка личност, с която споделяме нашия опит.

Пророк Иеремия свидетелства могъществото на пророческото призвание от страна на Бог. Той трябва да сподели това, което е получил и така да позволи на Божието слово да бъде чуто и живяно. Този призив, да се възвестява Божието слово е преживя и от апостолите в първите години на църквата, както се свидетелствува в Деянията на Апостолите. Псалмът ни кара да пеем на Бога с дух на възхвала и благодарност, а евангелския откъс ни открива Исус, Който просветлява нашата слепота и разсейва нашите разочарования. Той ни помага да разберем нашите съдби скрити вътре в Божия план.

През тази седмица на молитва да се вслушаме мнимателно в историята на вярата на другите християни, за да срещнем Бог в различните начини на откровения, които Той ни дарява. Съзнаваме, че можем да споделим нашия опит с другите хора чрез виртуалната възможност на технологията. Модерните средства за комуникация могат да ни помогнат да споделяме и да създадем общност по-просторна и по-широка от тази чисто физическа. Във взаимното изслушване израстваме във вярата и любовта. Въпреки различията на нашите лични и взаимни свидетелства, се оказваме тясно свързани в единствената за нас история на Божията любов открита в Исус Христос.


Молитва
Боже на историята, благодарим Ти за всички онези, които споделиха своята история на вяранта с нас, давайки така свидетелство за Твоето присъствие в техния живот. Възхваляваме Те за различието на нашите съдби, било като индивиди, било като църкви. В тези съдби виждаме да се разпростира единствената съдба на Исус Христос. Молим Те, дай ни сила и увереност да споделяме нашата вяра с тези, които срещаме и така да позволим на Твоето слово да се разпростира до всички. Амин.

Въпроси за (лично) размишление
Разпространяваш Евангелието с думи, или само “на приказки”?
Наистина ли си готов да се доближиш до съдбите на другите? А църквите готови ли са?
До колко си готов да споделиш с другите собствената си история на вярата, за да дадеш свидетелство за присъствието на Бог в твоя личен опит в живота?
Осъзнаваш ли огромната сила на средствата за комуникация, които се предлагат днес на Църквата?