Бенедикт ХVІ: Църквата предлага своя принос за формиране на съзнанието в търсене на истината, дори и на невярващите

Учението на Папата е отправено към търсещите истината, вярващи и невярващи, тъй като Свети Петровия приемник е „първият пазител и защитник на истината”: това каза Папата на аудиенцията за участниците в пленарната сесия на Конгрегацията за доктрината на вярата. Но преди всичко това е служение за единството, а Римският епископ е призван да бъде послушен на вярата, за да може „Истината, която е Христос, да озари всички хора”:


„Първата и главна задача на онзи, който седи на Свети Петровия Престол, поверен му от Исус, е да утвърждава братята във вярата, обединявайки ги в изповядването на разпнатия и възкръснал Христос”. 

На тази база, допълни Папата, могат да бъдат преодоляни съществуващите доктринални проблеми за постигането на пълното общение с Църквата от страна на „Братството Пий Х”. Бенедикт ХVІ изказа поздравления към ватиканското ведомство и неговите усилия за „пълната интеграция” в Католическата църква на отделни вярващи и групи от Англиканството:

„Вярната принадлежност на тези групи към приетата от Христос истина и предложена от Църковното учение не противоречи по никакъв начин на икуменическото движение, а показва неговата крайна цел, която се състои в постигането на пълното и видимо общение на Христовите последователи”. 

Папата посочи и приноса на Конгрегацията за доктрината на вярата в областта на биоетиката и по-конкретно за публикацията на инструкцията Dignitatis pesonae, съдържаща деликатни и актуални теми като прокреацията и манипулацията с ембриони:


„По този начин Църковното учение предлага своя собствен принос за формирането на съзнанието не само на вярващите, а и на всички които търсят истината и искат да се вслушат в аргументите на вярата, но и на разума. В своята морална оценка за изследванията в биомедицината Църквата черпи от светлината както на разума, така и на вярата с убеждението, че онова което е човешко не само е прието и зачитано от вярата, но също е пречистено възвисено и усъвършенствано от нея”.  
В този контекст Бенедикт ХVІ положи отговора на един разпространен начин на мислене, според който вярата пречи на свободата и на научните изследвания, тъй като е съвкупност от предразсъдъци, които изкривяват обективното възприятие на действителността:

„В отговор на такова отношение, заменящо истината с крехкия и лесен за манипулация консенсус, християнската вяра предлага истински принос в етическо-философската област, който не дава предварителни решения на конкретни проблеми - като биомедицинските изследвания и експерименти – а морални перспективи в които човешкия разум може да търси и открие убедителни решения”. 

Това е така, тъй като „определени въпроси от християнското откровение” хвърлят светлина върху беоетическата проблематика: „стойността на човешкия живот и междуличностното и обществено измерение на личността”, както и сексуалността, централното място на семейството основано на брака между един мъж и една жена:
 
„Тези въпроси, вписани в човешкото сърце, могат да бъдат разбрани и по рационален път, като елементи на естествения морален закон и могат да бъдат приети и от онези, които не признават християнската вяра”. 

„Естественият морален закон не е изключително или преди всичко конфесионален – предупреди Папата – въпреки, че християнското Откровение и сътворението на човека в тайната на Христос озарява и развива в пълнота тази доктрина”:


„Естественият морален закон, основан на човешката натура и достъпен за всяко разумно същество, представлява базата за диалог с всички хора, търсещи истината, както и с гражданските и светските общества”. 

„Този закон, вписан в сърцето на всеки човек – завърши Папата – засяга един от възловите въпроси за правото и същевременно призовава съзнанието и отговорността на законодателите”.


dg/ rv