Емигрантите в центъра на посланието на християнските църкви в Италия за молитвената
седмица за християнско единение
Загриженост за православните, евангелски и католически братя и сестри, които идват
в Италия търсейки по-добър живот. Това подчертават в своето послание представителите
на основните християнски Църкви в Италия, изпратено до Църквите и църковните общности
за Молитвената седмица за християнско единение, която ще се отбележи от 18 до 25 януари.
За Католическата църква, текстът е подписан от монс. Виченцо Паля, председател на
Комисията за икуменизма и диалога към италианската епископска конференция; за Федерацията
на Евангелските църкви в Италия от нейния президент Доменико Мазели, а за православния
архидиоцез в Италия към Константинополската Патриаршия, митрополит Генадиос. Като
посочват общите предизвикателства пред които са изправени, Църквите говорят за „християнската
емиграция в нашата страна”, която е един „феномен, който ни касае от близо и изисква
от всички нас една обновена благородност”. Става въпрос за хиляди православни, евангелски
и католически братя и сестри, които идват в Италия, за да търсят по-добър живот.
„Тяхното идване – продължава посланието – е като отправена към нас молитва, търсеща
нашия отговор на любов”. „Трябва да изострим слуха на нашето сърце – пишат представителите
на Църквите – да разширим мирогледа си, да приемем тези наши братя и сестри и да им
помогнем да растат и във вярата”. Емиграцията е само единият от проблемите, които
тревожат Църквите. „Намираме се пред предизвикателства, които изискват нашите общи
усилия”, се чете в посланието. „Достатъчно е да се помисли за разпространението на
материалистичния манталитет, който все повече отдалечава мъжете и жените, младите
и възрастните, децата и юношите от Евангелието. Егоцентричната склонност, която следва,
тласка хората да се затварят в себе си, привилегировайки собствените интереси и забравяйки
за нуждите на бедните, слабите, емигрантите, на циганите и онези, които нямат глас
и място в обществото. Не можем да останем безразлични към този упадък, който трови
корените на съжителството в нашата държава”. Посланието съдържа също и призив към
Църквите да полагат по-големи усилия за единението на християните и да не се „поддават
на изкушението да свикват с разделението, и да съжителстват с раните на разединението,
превръщайки го в една непоносима ситуация. Ако се подадем на тези изкушения, ще бъдем
отговорни за един тежък грях”.