Бенедикт ХVІ: прекалената самоувереност отдалечава човека от Бог

Прекалената сигурност в себе си, претенцията за познаване на действителността и презумпцията да се съди, отдалечават човека от пътя към Бог. Това каза Бенедикт ХVІ в проповедта по време на тържествената литургия за празника Богоявление, която отслужи тази сутрин в базиликата „Свети Петър”. Мъдреците, посочват един нов път, който разпознава в „беззащитния” Младенец, „Юдейския цар, чиято сила и величие е „само любовта, която се дарява на нас”.


Като се позова на литургичните четива за празника, Бенедикт ХVІ посочи, че в тях може да се долови обещанието направено от Бог на народа и неговото осъществяване. В първото литургично четиво пророк Исаия, след униженията на израилския народ от страна на господстващите, вижда момента в който светлината на Бог изгрява над цялата земя и всички царе на народите му си покланят, поставяйки пред Него безценни дарове. Но в евангелското четиво на Матей е трудно да се долови триумфалността на това видение, защото тези които се представят пред новородилия се Бог не са царете и господстващите, а непознатите Мъдреци дошли от далечни страни, посочи Бенедикт ХVІ:

„Поради това, напълно разбираемо е че сърцето и душата на вярващите от всички времена са привлечени повече от видението на пророк Исаия отколкото от умерения разказ на евангелиста. Доказателство за това е пресъздаването в нашите коледни пещери на това посещение на Мъдреците, където заедно с другите са поставени велики царе, прекланящи се пред Младенеца”. 

Въпреки това, трябва да се обръща по-голямо внимание, на това което ни казват текстовете на Свещеното Писание, подчерта Бенедикт ХVІ:


„Само за един миг пророк Исаия забелязва една действителност, която ще бележи цялата история на човечеството. По същия начин и евангелския разказ на Матей не завършва с бързото завръщане на Мъдреците в техните земи. Тези неизвестни личности, се превръщат в първите от огромните редици от поклонници, които през вековете съумяват да разпознаят посланието на звездата, да вървят по пътя показан от Свещеното Писание и по този начин да намерят Онзи, който привидно е беззащитен, но притежава властта да дарява най-голямата и дълбока радост на човешкото сърце”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че в Исус се показва прекрасната истина, че Бог ни познава и е близо до нас, „че Неговото величие и власт не се изразяват според логиката на света, а според тази на едно беззащитно дете, чиято сила е само любовта, която ни се дарява”. През дългите векове на историята, винаги е имало хора озарени от светлината на Неговата звезда, както Мъдреците които намират пътя за да стигнат до Него и да поднесат своите дарове, отбеляза Светия Отец. Разбира се, златото, тамяна и смирната, които те поднасят на Младенеца, не отговарят на всекидневните и наложителни нужди на Светото Семейство, но въпреки това притежават един дълбок смисъл:
 
„Те са проява на справедливостта. По онова време, тези дарове са били поднасяни на Бог или на Царя. По този начин те се превръщат в знак на подчинение. От този момент дарителите принадлежат на господаря и признават неговата власт”.


Ето защо, посочи Папата, Мъдреците не могат да продължат по техния път и да се завърнат при Ирод. Те са поведени по пътя, който отвежда до Онзи който ни очаква сред бедните: път на любовта която може да преобрази света:


„От този техен жест се отвори един нов път и над света слезе една нова неизгасваща светлина. Видението на пророка се осъществява и тази светлина не може да бъде пренебрегната от света, защото хората са отправени към този Младенец, за да бъдат озарени от радостта, която само Той може да дари”. 

Ако прочетем обещанието на пророк Исайя и неговото осъществяване в евангелието според Матей в контекста на цялата история на човечеството - посочи Бенедикт ХVІ - ще осъзнаем, че това което ни се казва и това което се стремим да пресъздадем в Коледните пещери, не е сън или безсмислена игра на емоции, лишени от реалност:
 
„Всичко това и Истината, която озарява света. В този Младенец се проявява могъществото на Бог, който обединява през вековете човеците, защото под Неговото господство те вървят по пътя на любовта, която преобразява света”.

Въпреки това, отбеляза Папата, изглежда сякаш вярващите в Христос са винаги много малко. Мнозина видяха Неговата звезда, но малко са онези доловили нейното послание. Бенедикт ХVІ се запита какво липсва на онези, които са безразлични или на онези които „посочват пътя, но не вървят по него”? Коя е причината поради която някой виждат и намират, а други не?:


„Прекалената сигурност в самите себе си, претенцията че познават прекалено добре действителността, самонадеяността, че са изградили едно окончателно мнение за това което ги заобикаля. Всичко това ги затваря и прави техните сърца нечувствителни към новото, която предлага Бог. Полагат своята вяра повече в самите тях отколкото в Него и не приемат факта, че въпреки своето величие, Бог стана малък и се доближи до нас”. 

Това което липсва, посочи още Светия Отец, е истинското смирение способно да се подчини на това което е по-голямо:
 
"Липсва евангелската способност да бъдат с невинни сърца, да се удивляват, да излязат от себе си и да тръгнат по пътя, който им показва звездата: да тръгнат по пътя на Бог". 
 
Само Господ има властта да ни направи способни да виждаме и да се спасим, каза накрая Папата и призова да просим "мъдро и невинно сърце", което да ни позволи да видим звездата на Негово милосърдие, "да се отправим по Неговия път, за да Го открием и бъдем озарени от светлината и радостта, които Той донесе в този свят”.


svt/ rv