Бенедикт ХVІ за Богоявление: Христовата светлина води всеки човек към спасението

На 6 януари Папа Бенедикт ХVІ ще предстоятелства в базиликата Свети Петър тържествена Света Литургия за празника Богоявление. Празник, който приканва всички вярващи да тръгнат заедно с Царете от Изтока към Христос, целта на нашето спасение.


На празника Богоявление, подчертава Бенедикт ХVІ, отслужваме „явлението на Христос на хората”, приемаме неговата светлина, която разпръсва мрака и осветлява завинаги нашия живот. Преди две хиляди години търсейки именно тази светлина тръгват на път Царете от Изтока, символ на странстващия народ търсещ спасението. Царете от Изтока, е размишлението на Папата, бяха видели звездата, но тя не би била достатъчна, ако те не бяха хора „отворени за истината”. Едно особено актуално послание:


“След изминалите две хиляди години можем да познаем във фигурите на Царете от Изтока символа на трите съществени измерения на модерния хуманизъм: политическо, научно и религиозно. Богоявление ни ги показва в състоянието на „поклонничество”, т.е. в едно движение на търсене, което в крайна сметка има своята отправна точка в Христос”. (Проповед на Литургията 6 януари 2007) 

Както Царете, които следват звездата, казва Папата, и Бог на свой ред е в поклонничество към човека. Исус върви към човечеството. Затова, предупреждава Бенедикт ХVІ, хората от нашето време не трябва да се страхуват от Христовата светлина, защото „неговата светлина е блясъкът на истината”:


„Христос е светлина, и светлината не може да затъмнява, а само да осветлява, да прояснява, да открива. Затова нека никой не се страхува от Христос и от неговото послание! И ако в течение на историята християните бидейки хора ограничени и грешници, понякога го предават чрез своето поведение, това показва още повече, че светлината е Христос и че Църквата я отразява само оставайки в единение с Него” (Проповед на Литургията 6 януари 2007) 

Христос следователно е „слънцето”, което осветлява всички народи на земята. Неговото Богоявление, заявява Папата, е знак за примата на Христос над живота, на неговата победа над смъртта. И насърчава вярващите да се обръщат към тази светлина, която ни дарява истинския живот, да бъдем свидетелите на тази светлина, особено пред омразата и насилието, които нараняват достойнството на човека. Пред мрака:

„Няма сянка, която колкото и да е тъмна, да може да затъмни Христовата светлина. Затова в християните не трябва никога да липсва надеждата, също и днес, пред голямата социална и икономическа криза, застрашаваща човечеството, пред омразата и разрушителното насилие, които не престават да окървавяват много региони на земята, пред егоизма и претенциите на човека да се издигне като бог на самия себе си, водещо понякога до опасни промени на божествения промисъл относно живота и достойнството на човешкото същество, относно семейството и хармонията на творението”. (Проповед на Литургията 6 януари 2009) 

Една хармония, отбелязва Светият Отец, която показва че звездите, планетите, цялата вселена не са управлявани от една сляпа сила. Звездите „не се подчиняват единствено на динамиките на материята”. Ето защо в тази перспектива можем да прочетем необикновеното събитие за преминаването на кометата, разказано в Евангелията:

„Отците на Църквата видяха в този необичаен епизод разказан от Свети Матей и един вид космическа „революция”, причинена от влизането в света на Божия Син (…) В действителност, докато езическата теология обожествява елементите и силите на космоса, християнската вяра, водейки до завършек библейското откровение, съзерцава един единствен Бог, Създател и Господар на цялата вселена”. (Проповед на Литургията 6 януари 2009) 

Идването на Царете от Изтока във Витлеем, казва още Папата, е знак за началото на едно движение противоположно на библейския епизод с Вавилонската кула. Там където имаше обърканост на езиците и разпръскване на човечеството, сега блести светлината на истината и на единството. И подчертава, че Църквата е в служба на тази „тайна” на благословение за цялото човечество:


„От объркаността до разбирателството, от разпръскването до помирението. Откриваме връзката между Богоявление и Петдесятница: понеже Рождеството на Христос, който е Главата е също така раждането на Църквата, неговото тяло, ние виждаме в Царете от Изтока народите, които се прибавят към останалата част от Израел, предизвестявайки големия знак на „Църквата полиглот”, осъществена от Светия Дух петдесет дена след Пасхата”.
 
 
jp/ rv