2010-та: италианският посланик в София Н.Пр. Стефано Бенацо: България трябва да покаже най-доброто което притежава

Въпреки двегодишното си членство в ЕС, България все още не е добре позната и затова трябва да покаже най-доброто което притежава, а българите да бъдат горди от своята история и правилно да използват свободата. В това е убеден Стефано Бенацо, посланик на Република Италия в България от май 2008, но който много добре познава българската история и българския характер. Нещо повече, той лично работи за подобряване на българския имидж, а по негова инициатива и с негова помощ на софийския площад „Гарибалди” скоро ще бъде поставена статуя на самия Гарибалди, дело на известният скулптор Георги Чапкънов. Освен това, под неговото ръководство е подготвен каталог за всички български културни и туристически обекти, който има стойността на програмен стратегически документ за българското правителство. Това придобива още по-висока стойност, тъй като 2010 е обявена от ООН за Международна година за сближаването на културите. Интериорът на работния му кабинет говори за дългата му 35 годишна дипломатическа кариера, но също издава и душата на артиста, тъй като е изпълнен с негови скулптори. Другата му страст е моделизма: кораби, автомобили, мотоциклети и стари православни църкви от дърво, както и модели на електрически влакове. „Трябва добре да управляваш своето време”, казва Стефано Бенацо. Това негово правило важи не само в работата и личния живот, но и за хората с които се среща. Затова често работи до късно вечер, а понякога и през нощта. На 3 юни миналата година Стефано Бенацо навърши точно 60 години, но за него 2009 остава белязана от още две годишнини: 20 години от събитията през 1989 на които е очевидец и 130-та годишнина от сключването на дипломатически отношения между Италия и България, която съвпадна с неговия мандат в София.


Г-н посланик, каква е Вашата оценка за 130 години дипломатически отношения между Италия и България?
„От много векове имаме обща култура и развитие, което не всички познават. Много българи са се сражавали заедно с Гарибалди. Ако се върнем назад в историята ще видим голям културен обмен, но също и връзки от религиозен аспект, което за съжаление мнозина не познават. Политическите отношения между двете страни са отлични. През миналата година президента Първанов посети Италия, а през октомври министър председателя Берлускони бе в София, както и посещения на министри от двете страни. Въпреки, че икономическата криза оказа влияние, търговския взаимообмен и инвестициите са на високо ниво, а миналата година общия взаимообмен възлиза на 3,2 милиарда евро. Надявам се износът между двете страни ще продължава да поддържа второ място, което имаме засега. В областта на инвестициите нивото също е добро, но онова което е важно, че в момента на настоящата криза италиански инвеститори се интересуват от България.

Как виждате българо-италианските отношения на културно ниво?
Това е много важен аспект. Българите са жадни за италианска култура. Понастоящем, около 400 български студенти изучават италиански език в Института за италианска култура в София. В пет български училища има италиански преподаватели, които са заплащани от италианското правителство, както и университетски преподаватели. Всички те имат една и съща цел, но освен италианския език ние искаме да предадем елементите на италианската култура и на италианския живот. Защото Италия не е само мода, кухня и Ферари. Италия е износител на механика с висока технология, а също е много важно българите да знаят, особено младите, че чрез ЕНЕЛ, както и другите италиански фирми, работещи в хидроелектрическата област и в индустрията на страната, обръща много голямо внимание на околната среда, а оттам и на възобновяемите енергийни източници. България е страна, която познава Италия и италианската култура и това разбира се улеснява работата на един посланик. Един българин много добре знае стойността на българските оперни певци, които в миналото и днес са на много високо ниво. От дълги години в Италия живее като постоянна гражданка г-жа Райна Кабаиванска, с чието приятелство се гордея, и което ни прави голяма чест че е избрала Италия. Но ние работим не само в областта на операта. Предлагаме спектакли, кино, култура традиции, конференции, театър и всичко онова, което може да представлява Италия, дори и странните неща. Например, Фестивала на планината в Банско в който участва Валтер Бонати. Същевременно, търсим да разширим офертата: правим различни концерти, също и със съвременна музика, като джаз и др. В България живеят около хиляда италианци и има около хиляда действащи предприятия, които заедно с Италианския културен институт и Търговската камара се стремим да дадем идеята как функционира „системата Италия” в истинския смисъл на думата. Всеки дава най-доброто от себе си, запазвайки своята самостоятелност, но всички работим заедно и резултатите могат да се видят.

Освен традиционните области, има ли нови полета за бъдещо сътрудничество?
Един от важните аспекти на общата ни работа е промотирането на културния туризъм в България, защото страната притежава огромни художествени, исторически и археологически потенциал. България обаче трябва да се погрижи за своя имидж в чужбина. България е непозната или се познава по неподходящ начин с маловажни неща. Затова е важно да се организират кампании за подобряване образа на България, но също и да привлича чужденци. Чужденецът не е интересен, защото носи пари, а защото ако остане доволен ще разкаже на всички за хубавата ваканция която е прекарал. Нямам предвид само Черно море и карането на ски, което донякъде ограничава туриста, а за истински пътувания из страната, например със семейството, за да се добие истинска представа за страната и какво може да предложи. Офертата преминава историческо-археологичната област, защото разкрива природните богатства: от занаятчийството, вината и кухнята до спорта, включително и екстремния, който много допада на младите. Затова България трябва да направи по-интересна офертата за себе си. В тази посока Италия работи много. През октомври завършихме работата по тритомен каталог за всички обекти на културния туризъм в България и какво е необходимо да се направи. Този документ, изработен от италианска страна, бе възприет от българското правителство като програмен и има стратегическа стойност. Надявам се, че това може да събуди интереса на кметове и областни управители какво може да се направи за увеличаването на офертата и се поеме инициативата. Това е аспект за който много настоявам както пред българското правителство и парламент, така и пред 66 членната парламентарната група за приятелство между България и Италия. В Италия културният туризъм съществува повече от 500 години и смятам, че общото членство към ЕС и принадлежност към Европа може да помогне за сътрудничеството между италианския и българския опит. Надявам се българската страна да предприеме инициативи и подпомогне сътрудничеството с Италия с помощта на български експерти и политическите, парламентарните и териториалните власти.


Бъдещето на Европа до голяма степен е в ръцете на младите хора. Какво е тяхното място в българо-италианските отношения? Много млади българи търсят своята реализация в чужбина...
Младите българи са един от проблематичните аспекти в моята мисия. Познавам добре Източна Европа и бившия съветски блок, очевидец съм на събитията през 1989. През ноември 2009 видях приглушения начин по който бе обърнато внимание на събитията преди двадесет години. Разбирам колко е трудно за днешния млад българин да си даде сметка къде се намира и накъде да поеме. Защото не всички родители са преживели дълбоко събитията преди двадесет години. Много често младежите са объркани и не знаят дали да отидат в чужбина или ако отидат дали да се върнат в България. Стремя се да обясня, че оставането в чужбина носи сериозна щета за страната, защото почти винаги обучението е на отлично интелектуално и академично ниво и завръщането е дълг към семейството и към страната. Но не е достатъчно да се завърнеш в страната, нужно е да се върнеш с идея да се направи нещо за България. Има много български младежи, които знаят какво искат и имат отлично ниво на подготовка. Моите деца, знаейки от мен и от моята съпруга че един ден Берлинската стена ще бъде съборена и че ще се срещнат с младите от Източна Европа, веднага се увериха, че младежите от Източна Европа са стойности. Нужно е обаче те да намерят опорна точка върху която да положат своята енергия, за да може страната да заеме присъщото и място. Рождената дата на България не е 1 януари 2007, а датата на влизането и в ЕС. България има най-старото име в Европа, което е запазила през вековете. Този примат не е малък. България дава кирилицата, а с нея и православието на много народи. Днешните млади българи не винаги успяват да разберат това наследство и парадоксално, много често, аз се чувствам повече българин и много по уверен да предизвикам интереса на младите с моите познания. След това случайно разбирам от техните родители, че децата им са заинтересовани и загрижени какво трябва да правят. Те трябва да знаят, че страната заслужава всеки да даде най-доброто от себе си, особено младите хора.
 
Коя е според Вас онази типична българска характеристика, която трябва да бъде развита за доброто бъдеще на страната?
Българите не трябва да забравят своята славна история и идеалите в които са вярвали и отстоявали честно и смело техните предшественици. В нея е имало периоди в които не са могли свободно да изразяват своите качества, но въпреки тези трудни моменти, повлияли дълбоко на българската същност, аз съм убеден, че българите трябва отново да намерят начин да се гордеят от това какво представляват. Естествено, това означава да се направи избор. Свободата не е безвъзмездна. Тя включва сериозен труд, да се направи избор и се продължи по избрания път; включва участие в изборните урни и избора на личности. Свободата включва осигуряването на печат и медии с opinion’s maker, имащи истинско, критично и смело отношение към фактите в страната. Това са посоките в които се надявам, че българите ще продължават за работят . Когато трябваше да избера стиховете за италианската стена в проекта „Европейска поезия на стената”, избрах девет стиха от „Божествена комедия” на Данте Алигиери, които могат да се видят на метална плоча на Телефонната палата на БТК в София. Откъсът приканва трудностите в живота да се преодоляват енергично, като се даде най-доброто от себе си, което смятам за едно важно послание към страната.
 
Как се чувствате в една православна страна?
Аз съм наполовина италианец, а другата ми половина има руско-германско-датски произход. Чичовците ми, от майчина страна, бяха протестанти. Съпругата ми е православна. За мен няма никаква разлика и мога да отида на православна литургия. Нямам проблеми да контактувам с представители на Патриаршията, познавайки добре проблемите в миналото между Рим и Константинопол, Рим и Москва и между Рим и София. За мой късмет, всичко е по-лесно и се чувствам на приятелска територия. Наскоро организирах представянето на една дипломна работа за дипломацията на Ватикана, заедно с апостолическия нунций в България, монс. Януш Болонек. Останах много доволен от присъствието на трима митрополити, защото означава че съзнават моето пълно разположение да работим заедно.
 
Настоящата година е свързана с 30-та годишнина от провъзгласяването на Св.Св.Кирил и Методий от Йоан Павел ІІ за съпокровители на Европа. Какво значение отдавате на тази годишнина?
За нас е чест, че гробът на Кирил се намира в Рим. Дори това е повод за редовни посещения на българска държавна и религиозна делегация, които отдават почит на гроба. Тази годишнина е важна, тъй като отбелязва признаването на европейската стойност на двамата светци. Това е общоевропейска ценност, тъй като Европа е съществувала преди ЕС и преди разделението на Източна и Западна Европа. Преди се говореше само за Европа, но тяхното провъзгласяване ни напомня, че тя е изградена и благодарение на светци, като Кирил и Методий, както и от италиански светци на които цяла Европа отдава почит.


Какво е Вашето новогодишно пожелание към българи и към италианци в контекста на двустранните отношения?
Пожелавам на всички по-бързо да разберат кога кризата ще позволи възобновяването на нашите инвестиции и дейности, за да може всичко което искат да направят българите в своята страна и по света да се осъществи. Разбира се, нашите двустранни отношения да се развиват по най-добрия начин в контекста избран от двете страни, а именно ЕС и Атлантическия съюз. Смятам, че по този начин ще успеем да направим нови стъпки напред”.


Димитър Ганчев