Свети Василий Велики и свети Григорий Богослов в поучителната власт на Бенедикт ХVІ: без Бог не съществува истински хуманизъм

На 2 януари Католическата църква чества литургичния празник на двама велики епископи и учители на Църквата: свети Василий Велики и свети Григорий Богослов. Двамата светци, които са били също и приятели, са споделяли трудните години на живота на Църквата през ІV век в Кападокия, днешна Турция. На тях Бенедикт ХVІ посвещава четири катехистични беседи по време на генералните аудиенции през 2007 г.


Двамата светци живеят в периода след излизането на Църквата от катакомбите, в години белязани с постоянни заплахи за християните. Римските императори се стремят да манипулират вярата: подкрепят арианската ерес, според която Христос е само човек. Доктрина, видяна политически по-коректна и полезна за обединяването на империята. Василий и Григорий, известни богослови, въпреки че предпочитат монашеския живот са ръкоположени за епископи, приемайки да бъдат водени от Провидението там където не биха пожелали да отидат, отбелязва Бенедикт ХVІ. Защитават, срещу мнението на мнозинството, Тайната на Светата Троица и Исус, истински Бог и истински човек. Но също и Църквата като Тяло Христово. От тук се поражда дълбокото духовно чувство за справедливост и християнска солидарност: другият е част от Христос и част от мен, и затова не мога да пренебрегна нуждите му. Ако той страда, сам Христос страда, но също и аз страдам. Василий основава едно монашество отворено към обществото и изгражда първите болници в историята, отбелязва Папата:

„Василий се е тревожи постоянно за трудните материални условия, в които са живеели вярващите; разобличава с увереност злините; посвещава се на бедните и имигрантите; често се обръща към управляващите, за да облекчат страданията на народа, преди всичко в бедствените ситуации; закриля свободата на Църквата, противопоставяйки се дори и на господстващата класа, защитавайки правото за изповядване на истинската вяра”. (Генерална аудиенция, 4 юли 2007)


Василий е строг към онези, които разделят литургията от молитвата и милосърдието. Тези измерения на вярата не могат да бъдат разделени, а двигателя който движи всичко е Евхаристията, посочва свети Василий. Особен аспект в неговата доктрина заема възпитанието на младежите: те трябва да растат – подчертава той – в свобода и разсъдливост. Не трябва да са изолирани от света, а да са отворени към онова, което е добро в езическата култура на времето. Ето накратко посланието на свети Василий:


„На първо място е поставено внимателното, критично и креативно участие в съвременната култура. Следва социалната отговорност: това е време в което, в един глобализиран свят, дори и географски най-отдалечените народи са наши съседи. Следва приятелството с Христос, Бог с човешки образ. И накрая познаването и признателността към Бога Творец и Наш Отец: само благоразположени към този Бог и Отец на всички, можем да изградим един по-справедлив и братски свят”. (Генерална аудиенция, 1 август 2007)

Също и за свети Григорий Богослов „без Бог, хуманизма не съществува”: срамежлив по характер и с чувствителна душа, той е призван да защитава единството и мирът в Църквата, разкъсана от ереси и разногласия, посочва Бенедикт ХVІ:


„Повтаря се това, за което Григорий предупреждава често: „Разделихме Христос, ние които толкова много обичахме Бог и Христос! Лъгахме се един другиму, по причина на Истината, подхранвахме чувството на омраза по причина на Любовта, разделихме се един от друг!”. (Генерална аудиенция, 8 август 2007)

Неговата сила – припомня Папата – е молитвата: „необходимо е да си спомняме за Бог по-често от колкото се диша”, отбелязва Григорий Богослов , защото „молитвата е срещата на жаждата на Бог с нашата жажда. Бог жадува, ние да сме жадни за Него”. Григорий – подчертава Папата – е бил велик богослов, оратор и поет, но същевременно е осъзнавал и своето нищожество:


„Григорий е чувствал нуждата да се доближи до Бог, за да преодолее умората от собственото „аз”. Изпитал е порива на душата, жизнеността на чувствителната душа и нестабилността на мимолетното щастие. За него, в драмата на един живот , над който е тежало съзнанието от собствената слабост и мизерия, изпитаната Божия любов надделява над всичко. Твоето задължение – ни казва и днес свети Григорий – е да откриеш истинската светлина, да намериш истинската висота в твоя живот. А твоят живот е да се срещнеш с Бог, който жадува за нашата жажда”. (Генерална аудиенция, 22 август 2007)


svt/ rv