Послание на Бенедикт ХVІ за 43-ия Световен ден на мира: „Ако искаш да градиш мира, съхранявай творението” 

„Респект към сътворението” и неговата защита от небрежността и злоупотребите с околната среда, защото това е „съществено за мирното съжителство на човечеството”. Тази е основната тема в посланието на Бенедикт ХVІ за Световния ден на мира, който се отбелязва на 1 януари 2010. Посланието е озаглавено „Ако искаш да градиш мира, съхранявай творението”. В 14 параграфа Папата навлиза в доминиращите политическо-финансови проблематики на кризата, но също така и на връзките между богатите и бедните държави, както и на колективното и лично поведение, които застрашават здравето на планетата. Папата призовава за едно „ново отговорно и споделено управление на околната среда и на нейните ресурси”, зачитайки творението, което носи образа на Бог.
Бенедикт ХVІ подчертава, че нито държава, нито индивид, нито богат, нито беден може да се чувства освободен или чужд от това задължение. Освен това в заглавието на Посланието Папата свързва два аспекта, които привидно не изглеждат обвързани: мирът в света и грижата за околната среда. Напротив, обяснява Светият Отец, документите на Църквата показват, че от повече от 100 години папите разбраха и изясниха тази връзка. Това е направил Лъв ХІІІ със своята известна енциклика Rerum Novarum, и подчертано и от Павел VІ, според когото „ако човекът господства над природата вместо да я управлява, рискува да я разруши и на свой ред да бъде жертва на този упадък”. Още преди 20 години Йоан Павел ІІ отбеляза: „В наши дни се чувства засилване на съзнанието, че световният мир е застрашен… и от липсата на дължимия респект към природата”.
Папата препоръчва да бъде направена дълбока и далновидна ревизия на модела на развитие, както и да се помисли за значението на икономиката и на нейните цели, за да се поправят нейните „дисфункции и изкривявания”. Кризите, които днес човечеството понася, независимо дали са икономически, свързани с околната среда, хранителни или социални , „в основата си са морални кризи свързани между тях”, твърди Бенедикт ХVІ. Проблемът стои в сърцето на човека, обяснява Папата, който „губейки смисъла за Божия повеля”, се държи като експлоататор, като абсолютен властник, тиранствайки над природата вместо да я управлява. Не е трудно да се констатира, пише Папата, че „упадъкът на околната среда често пъти е резултат от липсата на далновидни политически програми или от преследването на късогледи икономически интереси, които се превръщат за съжаление в една сериозна заплаха за сътворението”.
Бенедикт ХVІ отделя внимание на научните и технологични изследвания за координираното използване на природните ресурси на международно ниво. Накрая уверява, че Църквата е на първа линия за повишаване на вниманието и за формиране на съвестта, защото „когато човешката екология е зачитана вътре в обществото, тогава и околната среда черпи изгода”.
 
Ако искаш да градиш мира, съхранявай сътворението 
1. По повод началото на Новата година, желая да отправя най-горещи поздрави за мир към всички християнски общности, към ръководителите на нациите, към мъжете и жените с добра воля в целия свят. За този 43-ти Световен ден на Мира избрах темата: Ако искаш да градиш мира, съхранявай сътворението. Респектът към сътворението придобива голямо значение, също и защото „сътворението е началото и основата на всички Божии дела” и неговото опазване днес е съществено за мирното съжителство на човечеството. Ако по причина на жестокостта на човека към човека са многобройни заплахите надвиснали над мира и над автентичното цялостно човешко развитие – войни, международни и регионални конфликти, терористични действия и нарушения на човешките права – не по-малко тревожни са заплахите породени от нехайството – дори злоупотребата – по отношение на земята и на природните блага, които Бог отпусна. По тази причина е необходимо човечеството да обнови и да засили „този съюз между човешкото същество и околната среда, който трябва да бъде огледало на съзидателната любов на Бог, от когото произхождаме и към когото сме отправени”.

2. В Енцикликата Caritas in veritate подчертах, че цялостното човешко развитие е тясно свързано със задълженията произтичащи от връзката на човека с околната среда, считана като един Божи дар за всички, чието използване налага общата отговорност към цялото човечество, по специален начин към бедните и бъдещите поколения. Отбелязах също така, че когато природата и на първо място човешкото същество биват считани като обикновен плод на случайността или на еволюционния детерминизъм, рискува да отслабне в съвестите съзнанието за отговорността. Напротив, ако считаме, че сътворението е дар от Бога на човечеството, ни помага да разберем призванието и стойността на човека. Изпълнени с удивление заедно с псалмиста можем да кажем: Кога гледам Твоите небеса - дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? (Пс 8,4-5) Да се съзерцава красотата на творението е стимул да се признае любовта на Създателя, тази Любов, която „движи слънцето и другите звезди”.


3. Само преди двайсет години, посвещавайки Посланието за Световния ден на Мира на темата Мир с Бога създателя, мир с цялото сътворение, Папа Йоан Павел ІІ бе спрял вниманието на връзката, която ние, като Божи създания, имаме с вселената, която ни заобикаля. „В наши дни се чувства – бе писал – засилващото се съзнание, че световният мир е застрашен … също и от липсата на дължимия респект към природата”. И бе допълнил, че екологичната съвест „не трябва да бъде притъпявана, а напротив, трябва да бъде насърчавана по такъв начин, че да се развива и назрява, намирайки подходящия израз в конкретни програми и инициативи”. И други мои предшественици се бяха спирали на съществуващата връзка между човека и околната среда. Например, през 1971 г. по повод 80-годишнината на енцикликата Rerum Novarum на Лъв ХІІІ, Павел VІ подчерта, че „посредством безразсъдната експлоатация на природата, (човекът) рискува да я разруши и да бъде на свой ред жертва на подобна деградация”. И допълва, че в този случай „не само материалната среда става една постоянна заплаха: замърсяване и отпадъци, нови болести, тоталната разрушителна сила; човешкият контекст е, над който човекът не господства повече, създавайки се така за утрешния ден една среда, която би могла да му бъде непоносима: социален проблем с широко измерение, който засяга цялото човешко семейство”.

4. Избягвайки да навлиза в специфичните технически разрешения, Църквата, „експерт по човечност”, се грижи да спира вниманието на връзката между Създателя, човешкото същество и сътворението. През 1990 г. Йоан Павел ІІ говореше за „екологична криза” и отбелязвайки как тя би могла да има предимно етически характер, сочеше „спешната морална необходимост от една нова солидарност”. Този апел е още по-настойчив днес пред засилващите се прояви на една криза, която би била още по-безотговорна, ако не се вземе под сериозно внимание. Как би могло да се остане безразлични пред проблемите, произтичащи от феномени като климатичните промени, дезертификацията, упадъкът и загубата на производителност на широки земеделски райони, замърсяването на реки и на подпочвени води, загубата на биологичното различие, увеличаването на екстремни природни събития, обезлесяването на екваториални и тропични райони? Как би могъл да бъде пренебрегнат засилващият се феномен на така наречените „бежанци поради деградацията на околната среда”: хора, които поради деградацията на средата, в която живеят, трябва да я напуснат – често пъти заедно със своите блага – за да посрещат опасностите и неизвестните на едно насилствено преселване? Как може да не се реагира пред конфликтите вече в ход и потенциалните, свързани с достъпа до природните ресурси? Въпроси, които имат дълбоко отражение върху прилагането на човешките права, като например правото на живот, на прехрана, на здравеопазване, на развитие.

5. Същевременно, трябва да се има предвид, че екологичната криза не може да бъде оценявана отделно от въпросите свързани с нея, защото е тясно свързана със самата концепция за развитието и визията за човека и неговите връзки със себеподобните му и със сътворението. Разумно е следователно да се направи една дълбока и далновидна ревизия на модела за развитие, както и да се помисли върху смисъла на икономиката и нейните цели, за да се коригират дисфункциите и изкривяванията й. Изисква го състоянието на екологичното здраве на планетата; изисква го и преди всички културната и морална криза на човека, чиито симптоми от дълго време са видни във всички части на света. Човечеството има нуждата от едно дълбоко културно обновление; има нуждата да преоткрие онези ценности, които съставляват здравата основа, върху която да се изгради едно по-добро бъдеще за всички. Ситуациите на кризи, които понастоящем преживява – независимо дали са с икономически, хранителен, амбиентален или социален характер – са в крайна сметка и морални кризи, свързани между тях. Те задължават да бъде отново програмиран общият път на човеците. Задължават по-специално за един начин на живот белязан от въздържаност и солидарност, с нови норми и форми на ангажимент, опирайки се с доверие и смелост на постигнатия положителен опит и отхвърляйки решително негативния. Само така настоящата криза се превръща в повод за разграничаване и ново програмиране.

6. Не е ли вярно, че в основата на тази, която в космически смисъл наричаме „природа”, стои „един промисъл на любов и на истина”? Светът „не е продукта на някаква си необходимост, на една сляпа или случайна съдба… Светът води началото си от свободната воля на Бог, който пожела да направи създанията участници в своето съществуване, в своята премъдрост и в своята доброта”. Книгата Битие в своите начални страници ни води до мъдрия промисъл на космоса, плод на Божията мисъл, чиито център са мъжът и жената, създадени по образ и подобие на Създателя, за да „пълнят земята” и да я „обладават” като „управници” на самия Бог (Срв. Бт 1,28). Хармонията между Създателя, човечеството и сътворението, което Светото Писание описва, бе нарушено от греха на Адам и Ева, на мъжа и на жената, които поискаха да заемат мястото на Бог, отхвърляйки да се признаят като негови създания. Последствието е, че се промени и задачата да „владеят” земята, да я „обработват и съхраняват” и между тях и останалата част на сътворението се породи конфликт (Срв. Бит 3,17-19). Човешкото същество се остави да бъде надделяно от егоизма, загуби смисъла за Божия мандат и във връзката със сътворението се отнесе като експлоататор, желаейки да упражнява над него абсолютно господство. Но истинският смисъл на първоначалната заповед на Бог, добре подчертана в Книгата Битие, не се състои в едно обикновено даване на властта, а по-скоро в един повик към отговорността. Впрочем, мъдростта от древността признава, че природата е на наше разположение не като „куп отпадъци разпръснати случайно”, а библейското Откровение ни дава да разберем, че природата е дар от Създателя, който начерта присъщия й ред, за да може човекът да извлече поуката да я „съхранява и обработва” (Срв. Бит 2,15). Всичко, което съществува принадлежи на Бог, който го повери на човеците, но не за да го ползват произволно. А когато човекът, вместо да върши своята роля на Божи сътрудник, заема мястото на Бог, тогава се стига до бунта на природата, „която потискана, властва над него”. Човекът следователно е длъжен да владее отговорно сътворението, като го съхранява и обработва.


7. За съжаление трябва да се отбележи, че множество хора в различни страни и региони на планетата са изправени пред все по-големи трудности по причина на нехайството или отказът от страна на мнозина да управляват отговорно околната среда. Вторият Ватикански събор припомни, че „Бог предопредели земята и всичко, което съдържа за ползване от всички хора и всички народи”. Наследството на сътворението следователно принадлежи на цялото човечество. Напротив, настоящият ритъм на експлоатация застрашава сериозно наличността на някои природни ресурси не само за настоящото поколение, но преди всичко за бъдещите. Затова не е трудно да се констатира, че упадъкът на околната среда често пъти е резултат от липсата на далновидни политически програми или на преследването на късогледи икономически интереси, които за съжаление се превръщат в една сериозна заплаха за сътворението. За да се контрастира този феномен на базата на факта, че „всяко икономическо решение има последствие с морален характер” е също така необходимо икономическата дейност повече да зачита околната среда. Когато става въпрос за природните ресурси, необходимо е да се полагат грижи за тяхното съхранение, предвиждайки също така и разходите – в социални и на околната среда термини – за да се оцени като един съществен глас от същите разходи на икономическата дейност. Задача на международната общност и на националните правителства е да дадат справедливи сигнали, за да контрастират по ефикасен начин онези начини за използване на околната среда, които са вредни за нея. За да се опазва околната среда, за да се защитават ресурсите и климата е необходимо от една страна да се действа в респект на добре дефинирани норми от юридическа и икономическа гледна точка, а от друга, да се държи сметка за солидарността дължима към тези, които обитават най-бедните региони на земята и към бъдещите поколения.

  8. Изглежда спешно достигането на една лоялна солидарност между поколенията. Разходите произтичащи от използването на общи природни ресурси не могат да бъдат за сметка на бъдещите поколения: „Наследници на отминалите поколения и ползващите се от труда на нашите съвременници, ние имаме задължения към всички и не можем да не се интересуваме за тези, които ще дойдат след нас увеличавайки кръга на човешкото семейство. Универсалната солидарност, която е един факт, а за нас една облага, е също така едно задължение. Става въпрос за една отговорност, която присъстващите поколения имат по отношение на бъдещите, една отговорност която е присъща и на отделните държави и на международната общност”. Използването на природните ресурси трябва да бъде такова, че незабавните облаги да не носят негативни последствия за живите същества, човешки и не човешки, присъстващи и бъдещи; че намесата на човека няма да компрометира плодовитостта на земята, за днешното и за утрешното благо. Освен лоялната солидарност между поколенията, трябва да бъде подчертана спешната морална необходимост от една обновена солидарност вътре в поколенията, особено в отношенията между развиващите се и високо индустриализираните държави: „международната общност има задачата, която не може да бъде пренебрегната, за намирането на институционните пътища за дисциплинирано използване на невъзобновяемите ресурси с участието и на бедните страни, така че заедно да се планира бъдещето”. Екологичната криза показва необходимостта от солидарност, която да се проектира в пространството и във времето. Важно е следователно да се признае сред причините за настоящата екологична криза историческата отговорност на индустриализираните страни. По-слабо развитите страни и по-специално развиващите се, не са освободени от собствената отговорност за сътворението, защото дългът за постепенното приемане на ефикасни мерки и политики за околната среда принадлежи на всички. Това би могло да се реализира по-лесно, ако се пести по-малко в помощта, в предаването на познания и в по-чистите технологии.


9. Несъмнено един от главните възли за разрешаване от страна на международната общност е този за енергийните ресурси, индивидуализирайки съвместни и устойчиви стратегии за задоволяване на нуждите от енергия на настоящото и на бъдещите поколения. За тази цел е необходимо технологично напредналите общества да бъдат готови да насърчат поведение белязано от умереността, намалявайки собствената нужда от енергия и подобрявайки условията за нейната употреба. Същевременно е необходимо да се насърчава търсенето и прилагането на енергии имащи по-слабо отражение върху околната среда и „планетарното преразпределение на енергийните ресурси, така че и страните, които са лишени да имат достъп до тях”. Екологичната криза впрочем предлага една историческа възможност за разработването на един колективен отговор целящ да промени модела на глобално развитие в посока по-респективна по отношение на сътворението и за едно цялостно човешко развитие, вдъхновено от свойствените ценности на любовта в истината. Затова пожелавам приемането на един модел на развитие основан върху централното място на човешкото същество, върху насърчаването и споделянето на общото благо, върху отговорността, върху съзнанието за необходимата промяна на начините на живот и върху благоразумието, добродетел която сочи това, което трябва да се върши днес в предвид на това, което може да се случи утре.

10. За да води човечеството към едно общо устойчиво управление на околната среда и на ресурсите на планетата, човекът е призван да влага своя разум в областта на научното и технологично проучване и в прилагането на откритията произтичащи от това. „Новата солидарност”, която Йоан Павел ІІ предложи в Посланието за Световния ден на мира 1990 и „глобалната солидарност”, на която аз сам се спрях в Посланието за Световния ден на мира 2009 се явяват като съществени за насочването на ангажимента за закрила на сътворението посредством една система на управление на ресурсите на земята по-добре координирано на международно ниво, особено в момента, в който изпъква все по-ясно силната връзка съществуваща между борбата срещу упадъка на околната среда и насърчаването на цялостното човешко развитие. Става въпрос за една динамика, която не може да не бъде взета предвид, защото „цялостното развитие на човека не може да намери своето място без солидарното развитие на човечеството”. Многобройни са днес научните възможности и новите потенциални пътища, благодарение на които е възможно да се намерят задоволителни и хармонични решения на връзката между човека и околната среда. Например, необходимо е да се насърчат проучванията за индивидуализирането на по-ефикасни начини за използване на големите възможности на слънчевата енергия. Същото внимание трябва да бъде насочено и към вече планетарния въпрос за водата и за глобалната хидрогеологична система, чиито цикъл заема важно първостепенно място за живота на земята и чиито стабилитет рискува да бъде силно застрашен от климатичните промени. Трябва също така да бъдат проучени съответни стратегии за земеделско развитие насочени към малките производители и техните семейства, както и да се изготвят подходящи политики за управление на горите, за преработка на отпадъците, за валоризиране на синергиите съществуващи между контраста на климатичните промени и борбата срещу бедността. Необходими са амбициозни национални политики, придружени от нужния международен ангажимент, който ще принесе важни облаги особено в среден и дълъг термин. Необходимо е следователно, да се излезе от логиката на консумизма, за да се насърчат форми на земеделско и индустриално производство зачитащи реда на сътворението и удовлетворителни за първостепенните нужди на всички. Екологичният въпрос не трябва да бъде разглеждан само заради ужасните перспективи, които упадъкът на околната среда очертава на хоризонта; трябва да го мотивира преди всичко търсенето на истинската солидарност със световно измерение, вдъхновена от ценностите на любовта, на справедливостта и на общото благо. От друга страна както вече припомних, „техниката не е никога само техника. Тя представлява човека и неговите въжделения за развитие; изразява стремежа на човешката душа за постепенно преодоляване на определени материални обусловености. Затова техниката се включва в повелята да „обработва и да пази земята” , която Бог повери на човека и трябва да бъде насочвана да засилва този съюз между човешкото същество и околната среда, който трябва да бъде огледало за съзидателната любов на Бог”.


11. Става все по-ясно, че темата за упадъка на околната среда отправя въпроси към поведението на всеки от нас, към начините на живот и на доминиращите понастоящем модели на консумация и на производство, често пъти неустойчиви от социална, на околната среда и финансово икономическа гледна точка. Вече става наложителна фактическата промяна на манталитета, сочещ на всички приемането на нови начини на живот „при които търсенето на истинското, на красивото и на доброто и единението с всички други човеци за общото израстване да бъдат елементите определящи избора за консумация, за пестене и за инвестиции”. Все повече трябва да се възпитава за изграждането на мира започвайки от изборите в широк кръг на лично ниво, семейно, комунитарно и политическо. Всички сме отговорни за опазването и за грижата за сътворението. Тази отговорност не познава граници. Според принципа за сусидиарност, е важно всеки да се ангажира на отговарящото му ниво, работейки за да бъде преодолян превесът на отделни интереси. Една роля за повишаване на чувствителността и за формирането трябва да бъде поета по-специално от различните субекти на гражданското общество и на неправителствените организации, които работят решително и всеотдайно за разпространението на една екологична отговорност, която би трябвало да бъде все повече закотвена в респекта към „човешката екология”. Необходимо е освен това да се призове отговорността на медиите в тази област, предлагайки позитивни модели за вдъхновение. Занимаването с околната среда изисква т.е. една широка и глобална визия за света; едно общо и отговорно усилие за преминаването от една логика насочена към егоистичния националистичен интерес към една визия, която да обгръща все повече нуждите на всички народи. Не може да се остане равнодушни към това, което става около нас, защото упадъкът на която и да е част от планетата се отразява върху всички. Връзките между хората, социалните групи и държавите, както и тази между човека и околната среда, са призвани да приемат стила на респект и на „любов в истината”. В този широк контекст повече от всякога е желателно да намерят ефикасност и съответствие усилията на международната общност насочени за постигане на постепенното разоръжаване и един свят без ядрени оръжия, самото присъствие на които застрашава живота на планетата и процеса за цялостно развитие на настоящото и бъдещото човечество.

12. Църквата носи отговорността за творението и счита за свой дълг да я осъществява и в обществения живот, така че да защити земята, водата и въздуха , дарове на Бог-Творец предназначени за всички и преди всичко, за да защити човека от опасността от самоунищожение. Разрушаването на околната среда по същество е тясно свързано с културата, която формира човешкото съществуване и затова „когато „човешката екология” е зачитана вътре в обществото, тогава и екологията на околната среда извлича полза”. Не може да се изисква от младежите да се отнасят с внимание към околната среда, ако не бъдат подпомагани в семейството и в обществото да уважават самите себе си: книгата на природата е единствена, както по отношение на околната среда, така и по отношение на личната, семейната и социалната етика. Отговорностите към околната среда произтичат от отговорностите по отношение на човека, разглеждани както индивидуално, така и във връзка с други. Затова с желание подкрепям възпитанието за екологична отговорност, която както посочих в енцикликата Caritas in veritate, ще защити истинската „човешка екология” и следователно, ще утвърди с обновена убеденост неприкосновеността на човешкия живот във всяка негова фаза и всяко състояние, достойнството на личността и неотменимата мисия на семейството, в което се възпитава любов към ближния и респект към природата. Следва да пазим човешкото наследство на обществото. Това богатство на ценности има своя произход и е вписано в естествения морален закон, който е основата на респекта към човешката личност и творението.


13. Накрая не трябва да бъде забравян знаменателният факт, че мнозина намират спокойствие и мир, чувстват се обновени и възродени когато са в тесен контакт с красотата и хармонията на природата. Затова тук е налице една взаимност: полагайки грижи за творението, ние констатираме, че Бог посредством творението, се грижи за нас. От друга страна, коректната концепция за връзката емжду човека с околната среда не води до абсолютизиране на природата, нито до считането й за по-важна от самата личност. Ако вероучителстването на Църквата изразява съмнения към концепция за околната среда вдъхновявана от екоцентризма и биоцентризма, прави го защото подобна концепция елиминира онтологичното и аксиологично различие между човешката личност и другите живи същества. По такъв начин де факто се стига до елиминирането на идентичността и на върховната роля на човека, насърчавайки една егалитарна визия за „достойнството” на всички живи същества. По този начин се сочи един нов пантеизъм с неоезически акценти, според които само от природата, разбирана в чисто натуралистичен смисъл, може да дойде спасението за човека. Църквата призовава въпросът да бъде поставен по уравновесен начин, в респект с „граматиката” която Създателят е вписал в своето дело, поверявайки на човека ролята отговорно да съхранява и да управлява творението, роля с която не трябва да злоупотребява, но от която не може и да се откаже. На практика дори противоположната позиция за абсолютизиране на техниката и на човешката власт, може да се яви като тежко покушение не само над природата, но и над самото достойнство на човека.

14. Ако искаш да градиш мира – пази творението. Търсенето на мира от страна на всички хора с добра воля ще бъде несъмнено улеснено от общото признаване на неразривната връзка съществуваща между Бог, човешките същества и цялото творение. Просветлени от божественото Откровение и следвайки традицията на Църквата, християните дават своя принос. Те разглеждат вселената и нейните чудеса в светлината на съзидателното дело на Отца и изкупителното дело на Христос, който чрез своята смърт и възкресение, помири с Бог „и земното и небесното” (Кол 1,20). Христос, разпънат и възкръснал, дари на човечеството своя освещаващ Дух, който направлява пътя на историята в очакването на деня, когато чрез славното завръщане на Господа, ще се открият „ново небе и нова земя” (2 Пт 3,13), в които вечно ще обитават справедливостта и мирът. Затова закрилата на природната среда за изграждането на един мирен свят е дълг на всеки човек. Ето едно спешно предизвикателство, на което да се отговари с обновен и общ ангажимент; ето една пророческа възможност да се повери на новите поколения перспективата за едно по-добро бъдеще за всички. Нека осъзнаят това държавните лидери и тези, които на всякакво ниво, имат присърце съдбата на човечеството: опазването на сътворението и реализирането на мира са действителности тясно свързани помежду си! Затова призовавам всички вярващи да издигат своята гореща молитва към Бог, всемогъщия Творец и милосърден Отец, за да отекне в сърцето на всеки човек и на всяка жена, да бъде приет и живян настойчивият апел: Ако искаш да градиш мира – пази творението.


jp/ rv