Бенедикт ХVІ на празника на Дева Мария Богородица и 43 –ия Световен ден на мира: „да сложим всички оръжия за изграждането на един по-достоен свят”. Призив за „екологическа отговорност”

Пред лицата на страдащите и обезобразени от войната деца, хората трябва да сложат всички оръжия и насочат усилията си за изграждането по-достоен човешки свят. Тава бе призивът на Бенедикт ХVІ по време на литургията за празника на Дева Мария Богородица, която отслужи тази сутрин в базиликата Свети Петър, съвпадащ с 43-ия Световен ден на мира. Централната тема в папската проповед бе Божият лик и лика на хората, която дава ключа за разбирането на проблема за мира:


„Лицето е най-висшия израз на човека, онова по което се разпознава и от което прозират неговите чувства и намерения. По своята същност Бог е невидим, въпреки че Библията му приписва такъв образ. Показването на лика е израз на добронамереност, а скриването показва гняв и презрение”. 

Целият библейски разказ може да се чете като „прогресивно разкриване на Божия лик до неговата пълня проява в Исус Христос”, допълни Папата. „Божият лик става човешки”, а Мария е първата видяла този лик „станал човек в нейната утроба”:


"Майката има специално и ексклузивно отношение с новореденото, допълни Папата. Първото лице, което вижда всяко дете е на майката и този поглед е решаващ за неговата връзка с живота, със себе си, с другите и с Бог. От този поглед може да стане „син на мира”. Мирът означава зачитане на различния от нас:

„Мирът започва от онзи поглед, който признава в другия една личност, независимо от цвета на неговата кожа, националност, език и религия. Само ако Бог присъства в нашите сърца можем да видим в лика на другия един наш брат: не средство, а цел, не съперник или противник, а друг като нас и една шлифовка на безкрайната тайна на човешкото същество”. 

Още от малки, посочи Папата, децата трябва да бъдат възпитавани да зачитат другия и различния от нас, като посочи факта, че все повече в класните стаи учениците са от различна националност. Но дори и когато това не се случва, лицата на чуждите деца са „пророчество за човечеството”, което сме длъжни да изградим: „едно семейство от семейства и народи”. Въпреки различията, те плачат и се смеят като нас, имат същите нужди, а постепенно започваме спонтанно да играем с тях:


„Детските лица отразяват погледа на Бог към света. Тогава защо трябва да отнемем техните усмивки? Защо да отравяме техните сърца? За съжаление, иконата на Дева Мария на нежността намира своята драматична противоположност в болезнените сцени на многобройни деца и техните майки, в плен на войни и насилия: бежанци, прокудени, жертва на насилствена миграция”. 

Лицата на невинните деца, каза Папата, „издълбани от глад и болести, обезобразени от болката и отчаянието са мълчалив апел към нашата отговорност”:


„Пред тяхната беззащитност, рухват всички фалшиви оправдания на войната и насилието. Трябва да се насочим към изграждането на мира, да сложим оръжието от всякакъв тип и заедно положим усилия за изграждането на един по-достоен за човека свят”. 

В проповедта Папата засегна и темата за Световния ден на мира, „Ако искаш да градиш мира, съхранявай творението”, като посочи, че човекът може да зачита творенията в мярката която има за пълния смисъл за живота: „Който признава отражението на Бог във вселената е способен да обича творението”. Но ако човек деградира, заедно с него деградира и околната среда и ако неговата култура има нихилистична тенденция, тогава неминуемо това ще се отрази на природата:


„Отново подновявам призива да се инвестира във възпитанието, поставяйки си за цел, отвъд необходимото предаване на научно-технически знания, една по-широка и задълбочена екологическа отговорност, базирана на зачитането на човека и неговите основни права и задължения. Само по този начин усилията за опазването на околната среда могат да се превърнат във възпитание за изграждането на мира”. 

dg/ rv