2009-12-30 16:44:04

Католическата Църква по света през 2009


На 1 януари, когато се чества празника на Дева Мария Богородица и 42-ия Световен ден на мира, на литургията във Ватиканската базилика Бенедикт ХVІ отправя апел за мир в Близкия Изток и призовава за борба срещу бедността. В посланието си за Световния ден на мира, озаглавено „Да се борим срещу бедността, да изградим мира”, Бенедикт ХVІ посочва необходимостта от „промяна на стила на живот, моделите на производство и консумация, промяна на структурите на властта в обществото”. Не става въпрос за външна операция, предупреждава Папата, а „да се отхвърли онова мислене, според което бедните са бреме”, а да се гледа на тях като на „участници в Божия план и част от човешкото семейство”.

Традиционната среща с акредитираните дипломати във Ватикана, състояла се на 8 януари, съвпада с откритата криза в Близкия Изток. Папата още веднъж осъди насилието в Близкия Изток, „причиняващо щети и огромно страдание на населението”, което „усложнява изхода от палестинско –израелския конфликт и силно желания от много от тях и целия свят мир”. Военните действия не са решение, подчертава Бенедикт ХVІ, като изразява надеждата, че „с решителните действия на международната общност, примирието в Ивицата Газа може да бъде възстановено”, а започналите преговори да „зачитат въжделенията и законните интереси на обвързаните страни в конфликта”.

На 13 януари Църквата се прощава с 86 годишния кардинал Пио Лаги, емблематична фигура на ватиканската дипломация. В периода между 60-те и 90-те години той е делегат в Светата Земя по времето на т.н. „тридневна война”, а през 2001 като специален папски пратеник се среща с Ариел Шарон и Ясер Арафат, за да насърчи прекратяването на конфликта и подновяването на преговорите. През март 2003 е специален папски пратеник във Вашингтон, за среща с президента Буш с молба за бъде избегната военната атака срещу Ирак.


На 18 януари по време на Световната среща на семействата в Мексико бива прочетено видеопослание на Бенедикт ХVІ в което посочва, че „семейството има правото да бъде признато с неговата идентичност и да не бъде смесвано с други форми на съжителство”, както и да може да разчита на „дължимата културна, юридическа, икономическа, социална и здравна защита” и подкрепа предвид броя на децата и финансови възможности, позволяващи свободата на възпитание и избор на училище”. На срещата участват представители от 98 страни, водени от 30 кардинали и 200 епископи. Папата обявява и следващата VІІ световна среща в Милано през 2012.

На 24 януари Бенедикт ХVІ премахва отлъчването на четиримата епископи от Братството Пий Х, ръкоположени от монс. Льофевр през 1988. без папски мандат. Папското решение е придружено от пожеланието „за нови стъпки, необходими за пълното единение с Църквата”. Сред четиримата епископ е Ричард Уилямсон, чиито негативистични позиции към Холокоста стават публично достояние. На 5 февруари Държавния ватикански секретариат уточнява, че Папата не е бил запознат с това в момента на отмяната на отлъчването, като подчертава, че позициите на Уилямсон са абсолютно неприемливи и категорично отхвърлени от Светия Отец. В декларацията се уточнява, че „отмяната на отлъчването не променя юридическото положение на Братството Пий Х, което в момента не се ползва с каноничното признание на Католическата църква” Необходимото условие е „пълното признаване на Втория Ватикански събор и вероучителстването на Йоан ХХІІІ, Павел VІ, Йоан Павел ІІ е на Бенедикт ХVІ”. На 12 март е публикувано и писмото на Бенедикт ХVІ към епископите от Католическата църква в което дава яснота на полемиките свързани с отмяната на отлъчването на четиримата епископи и отговаря на разгорещените критики в Църквата. Папата изразява своето искрено огорчение за допуснатите грешки при информацията за антисемитските позиции на епископ Уилямсон и благодари на „еврейските приятели” помогнали за премахването на „недоразуменията и за възстановяване климата на приятелство и доверие”.

На 1 февруари в Москва се отслужи тържествената литургия за интронизацията на новия Патриарх на Москва и цяла Русия, Кирил. Избран на 27 януари по време на локалния Събор на руската Православна църква, със 75% от гласовете, Кирил от Смоленск и Калининград е шестнадесетия Патриарх на Москва, заемащ мястото на починалия на 5 декември 2008 г. Патриарх Алексей ІІ. Новият московски Патриарх е на 62 години и е роден в Санкт Петербург. От 1969 г. е свещеник и монах, а от 1976 г. е епископ. Неговото избиране не е изненада за никой, тъй-като още от времето на перестройката (1989) ръководи департамента за външноцърковните връзки на Патриаршията, поради което е най-влиятелния руски митрополит и най-известния в Запада. След неговото избиране се наблюдава промяна на отношенията към Римокатолическата църква. На 18 септември Бенедикт ХVІ прие новия ръководител на департамента за външноцърковните връзки на Патриаршията, волоколамския епископ Иларион. През месец октомври Московската Патриархия поднови участието си в Международната смесена комисия за богословския диалог между католици и православни.

На 11 февруари се навършват 80 години от Латеранските споразумения между Светия Престол и Италия и определянето на Ватиканския град-държава като върховен субект на международното обществено право. Провеждат се редица инициативи свързани с основаването на Ватиканската държава: юбилейна изложба, концерт на 12 февруари с присъствието на Бенедикт ХVІ и научен конгрес на тема „Една малка територия за една голяма мисия” с участието на известни италиански и световни учени и видни представители от настоящето и миналото на Светия Престол.

На 17 март започва седемдневната папска визита в Африка. Камерун е първият етап от визитата, която ще продължи в Ангола до 23 март. Целта на папската визита има духовен смисъл – да разпространи Евангелското послание и да връчи работния документ за Втория Синод за Африка, който ще се проведе през октомври във Ватикана. Обусловена от негативните събития предшестващи визитата, общественото мнение фокусира вниманието само върху ограничената употреба на на презерватива при превенцията от СПИН, формулирана от Папата на пресконференция по време на полета. В действителност, 18-те папски слова в Африка очертават една много по-широка перспектива, която може да се изрази в усилията да се даде стойност на богатствата на Черния континент, без да се скриват бедността, която предизвиква безчовечност и робство. „Пред болката и насилието, бедността и глада, корупцията и злоупотребата с власт, християните не могат да мълчат”, заяви Папата в Яунде.

В нощта на 5 срещу 6 април италианския град Акуила и голяма част от региона Абруцо са засегнати от тежко земетресение с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер, което причинява смъртта на 300 души, 1500 ранени и 66000 жители на региона остават без дом. При земетресението са разрушени едни от най-красивите църкви като „Дева Мария от Колемаджио”, „Свети Силвестър”, „Дева Мария от Паганика” и „Дева Мария на подкрепата”. Бедствието предизвиква незабавната мобилизация на италианската католическа църква. Също Светият Престол и Бенедикт ХVІ изразяват с думи и конкретни жестове, своята солидарност. На 10 април, Велики Петък, държавния секретар на Ватикана, кард. Тарчизио Бертоне, отслужва в Акуила заупокойна литургия за жертвите и носи послание на Бенедикт ХVІ, който посещава лично засегнатите зони на 28 април.

На 10 април, Велики Петък, в Рим се провежда традиционният Кръстен път на Колизеума, предстоятелстван от Бенедикт ХVІ. Автор на размишления тази година е индийския епископ от салезианското общество на Дон Боско, монс. Менапарампил. Епископът насърчава всички да осъзнаят униженията на които е подложен Исус в съвременното общество. „В обществения живот сакралността изчезва, а влиянието на религиозния живот отслабва.. Ценностите и нормите, обединяващи обществото и водещи народите към все по-възвишени идеали, са осмивани и хвърлени в морето. Исус продължава да бъде осмиван!”, се казва в размишленията на Кръстния път.


От 15 до 19 април в Асизи се провежда Генерално събрание на Францисканския орден (капитул), който събира повече от 2000 представители на всички мъжки францискански общества от 65 държави. Тази година Капитула е поместен в контекста на честванията по случай 800 години от приемането на първото францисканско правило през 1209 г от Папа Инокентий ІІІ. Последният ден от капитула, представителите на францисканските са приети на аудиенция от Бенедикт ХVІ в резиденцията Кателгандолфо, край Рим.

”Поклонничество на вярата” и „молитва за ценния дар на единството и мира за Близкия Изток и по целия свят”: това е целта на папската визита от 8 до 15 май в Йордания, Израел и Палестинските територии. При своите публични изяви (средно по четири на ден) Папата засяга всички чувствителни въпроси свързани със Светите места: диалог с исляма и екстремизма под маската на религията; израелско -палестинския конфликт и подкрепата на ватиканската дипломация на формулата „два народа в две държави”; отношението с евреите и паметта на Холокоста; отношенията между Светия Престол и Израел замразени на ниво Основен договор от 1993 и трудните условия при които живее християнската общност в Близкия Изток; скандалното разделение между християните в земята на Исус. Всичко това Бенедикт ХVІ свързва с опасността на релативизма и отричането на Бог, отслабването на междурелигиозния диалог на културно ниво, ролята на възпитанието и надеждата от вярата, дала тон за папското посещение.
 
На 24 май Ватикана публикува на своя уеб сайт текста на писмото на Бенедикт ХVІ до епископите и вярващите католици в Китай, изпратено преди две години. Писмото е във формата на наръчник с въпроси и отговори и засяга турдната комуникация между християнските общности в Китай и китайските власти. Наръчникът потвърждава всички важни моменти в Писмото на Папата: наличието на само една Църква в Китай, край на нелегалността, признаване на християнското свидетелство и мъченичество, готовността на правителството за диалог, централната роля и свободата на епископското служение, призив за помирение и мисия. На базата на текста от 2007 и Наръчника от 2009, ватиканският секретар Тарчизио Бертоне отправя своето послание към китайските свещеници по повод Годината на Свещеника, което е публикувано на 16 ноември.  


На 5 юни, след аудиенцията епископа на Дъблин, монс. Мартин с Бенедикт ХVІ, Ирландската епископска конференция дава отговор на Доклада Раян публикуван на 20 май в Ирландия и засягащ насилията над деца поверени на грижите на религиозните общности. Докладът е на Следствената комисия натоварена със случая и съдържа повече от 1000 свидетелски показания. В комюникето на епископите се подчертава, че необходимо да се даде светлина на случилото се, виновните да се накажат и се положат усиля за изцелението на жертвите. Месеци по-късно е публикуван друг потресаващ документ, Доклада Мърфи, отнасящ се този път до сексуалните насилия от свещеници от диоцеза на Дъблин над малолетни. След публикуването на двата доклада, ирландските католически епископи ще поискат публично прошка, като изтъкват, че тези насилия са едно „тежко предателство към даденото на Църквата доверие”.

С писмо на Бенедикт ХVІ отправено към свещениците, на 19 юни – празника на Пресвето Сърце Исусово и ден на молитва за освещаването на клира - официално е открита юбилейната Година на Свещеника (19 юни 2009 - 19 юни 2010). В посланието, цитирано многократно по време на генералните аудиенции, Бенедикт ХVІ поставя юбилейната година под знака на светия енорийски свещеник от Арс, Жан-Мари Виане, чиято 150 годишнина от смъртта се чества през цялата година. Папата насърчава свещениците да „осъзнаят величието на дарът на свещенството даден им от Бог”.

На 7 юли е публикувана третата енциклика на Бенедикт ХVІ, Caritas in veritate (Любов в истината), която бива определена като социална и се нарежда след енцикликата Centesimus annus подписана от Йоан Павел ІІ през 1991. Намерението на Бенедикт ХVІ е да осъвремени отношението на социалната доктрина на Църквата в епохата на глобализацията на базата на догматиката на църковното вероучение. Относно световните промени и финансовата криза, енцикликата подчертава нуждата от връзка между етика и икономика, като показва неустойчивостта на либералните модели, които изцяло са лишени от регулиране. Енцикликата изтъква и връзката между кризата на икономическото развитие и бедността с новата идеологизация на техниката: „Абсолютизма на техниката произвежда неспособността да се възприеме онова, което не може да се обясни само с материята”, пише Бетедикт ХVІ.

Само ден след публикуването на папската енциклика в Акуила започва срещата на върха на Г-8 на който епископи, католически организации и движения отправят апел към лидерите на индустриализираните страни. Бенедикт ХVІ изпраща писмо до домакина на срещата, италианския премиер Силвио Берлускони, в което изразява безпокойството, че икономическата криза може да се отрази на международните планове за развитие, особено в Африка. Г-8 е удобен случай за държавни и правителствени ръководители да се срещнат с Папата. В рамките на няколко дена Бенедикт ХVІ приема няколко лидера, сред които американския президент Барак Обама. Въпреки краткостта и официалния тон, ватиканското комюнике дава ясна оценка за международната обстановка: „защитата и насърчаването на човешкия живот и правото на свобода на съвестта”, като „въпроси от интерес за всички нации и предсталяват голямо предизвикателство за бъдещето”; „имиграцията, с особен акцент на събирането на семействата”, както и „теми от международната политика в светлината на Г-8”.

От 11 до 13 август в столицата на Филипините, Манила, се провежда ІХ Пленарна асамблея на Федерацията на епископските конференции на Азия, която се провежда на всеки четири години. 117-те участници, сред които 77 епископа разискват по темата „Да се живее Евхаристията в Азия”, и изтъкват в пасторален план „жизнените елементи” на Църквата в Азия и опасностите които се крият в съвременния материализъм, социалните проблеми и насилията от страна на фундаменталистите от другите религии. Асамблеята завършва с публикуването на финален документ, в който се отправя апел за отслужването на Евхаристията по начин, който да отразява единството в различието и да докосва „съзерцателното” сърце на азиатците.


От 28 до 30 август в папската резиденция в Кастелгандолфо се провежда традиционната среща на бивши студенти на Бенедикт ХVІ, (Ratzinger Shülerkreis). Темата на таз годишната среща е „Мисията в икуменическа перспектива”. Проведените досега срещи, започват от 2005г и разглеждат „Отношенията с Исляма”, „Сътворение и еволюция”, „Отношението между Евангелието, историческия Исус и спасителното значение на Неговото страдание”. Най-известният бивш студент на Бенедикт ХVІ е архиепископа на Виена, кард. Шьонборн.

Както всяка година, така и през 2009 дейността на ватиканските ведомства се превежда с публикацията на документи. Сред тях изпъква документът на Конгергацията за католическо възпитание, „За преподаването на религия в училищата”, публикуван на 9 септември и изпратен до епископските конференции по целия свят. В него се подчертава, че „преподаването на религия не трябва да бъде заменяно с интер-религиозно образование от мултиконфесионален, етически или културен характер, както става в образователните системи на някои страни”. „Правото на образованието и религиозната свобода на родители и ученици – се казва още в документа - конкретно се упражняват, чрез свободата на конфесионалното религиозно преподаване, което включва собствената религиозна традиция в културното и академично формиране на училищата”.

От 26 до 28 септември Папата е на посещение в Чешката Република, а основната тема засяга духовните корени на европейския континент. „Европа е повече от един континент. Тя е дом! Тя е духовна родина!”, подчерта Папата пред държавници и политици в Прага. За първи път един папа посещава Бърно, главния град на Моравия. На литургията пред повече от 50 хил. души Бенедикт ХVІ насърчи вярващите да преоткрият Христос, единствената надежда на човечеството: „Историята показва до каква абсурдност достига човек, когато отхвърля Бог”. На празника на Св.Вацлав, покровител на нацията, Папата се помоли пред мощите на светеца, а след литургията се срещна с младежите и ги призова да не се подвеждат по илюзорното щастие, предлагано от консумизма или от „изкуствени райски места”, защото ги отвеждаг до една тъжна самота”, а да търсят Христос, който „чука на нашата врата, за да ни направи щастливи”.

От 4 до 25 октомври в Рим се провежда Втория специален Синод за Африка, който заедно с публикуването на третата папска енциклика е смятан за едно от най-значимите събития за Католическата църква през 2009 г. Оповестен от Йоан Павел ІІ още през 2004, Синодът за Африка събира 244 синодални отци (от които 228 епископа), наблюдатели и експерти. Под ръководството на Бенедикт ХVІ и главния говорител на Синода, кард. Турксон, участниците разискват по темата „Църквата в Африка в служба на помирението, справедливостта и мира. „Вие сте солта на земята. Вие сте светлината на света”. По време на Синода са произнесени 256 обръщения и е публикувано „Послание към Божия народ”, видян като „средство, което ще позволи на общността да се запознае отблизо със синодалните теми”. Освен това синодалните отци формулират 57 Предложения, върху които Бенедикт ХVІ написа своето пост-синодално насърчение.

„Събиране на плодовете. Основни аспекти на християнската вяра в икуменическия диалог” е заглавието на представената във Ватикана на 15 октомври книга на кард. Валтер Каспер, председател на Папския Съвет за Християнско единение. Тя плод на две годишен труд на ватиканското ведомство върху резултатите от официалните диалози между Католическата църква и историческите Протестантски църкви. Нейната цел е да се отбележат положителните резултати от четиридесет годишния икуменически диалог с поглед отправен към миналото и призив към бъдещето. Книгата разглежда предимно еклесиологични (църковни) тематики, тъй като върху христологията диалога с протестантите е по-улеснен и посочва изобилното богатство на общи документи, плод на диалога между Католическата църква и Протестантските църкви от Вторият Ватикански Събор до днес.

На 24 октомври, след закриването на Втория Специален Синод за Африка, Бенедикт ХVІ назначава говорителя на Синода, кард. Петер Кодуо Апия Турксон, досегашен архиепископ на Кейп Кост, за нов председател на Папския Съвет за Справедливост и Мир, организъм основан от Павел VІ веднага след публикуването на енцикликата Populorum Progressio през 1967г. Кард. Турксон заема мястото на кард. Мартино и е втория африканец заемащ тази длъжност, след кард. Гатен.

На 3 ноември Еворпейският съд за правата на човека в Страсбург се произнася срещу присъствието на Разпятие в класните стаи в Италия, след жалбата на една итало-финландка, чиито деца се учат близо до град Парма. Съдът определя италианското правителство да обезщети жената с 5000 евро за „морални щети”, тъй като присъствието на Разпятието „нарушава правото на родителите да възпитават собствените си деца, според техните убежедния” и защото „нарушава свободата на религията на учениците”. Случаят предизвиква дикусия в Италия и други евроепйски страни за „религията и общественото пространство”. Темата не е нова, но показва силно засилената чувствителност по някои щекотливи теми в обединяваща се Европа. Към темата се прибавя и референдума в Швейцария на 28 ноември с който 57% от гласувалите се обявиха против изграждането на минарета на швейцарска територия.

С „болка и срам, смирение и покаяние, Католическата Църква в Ирландия приема публикувания на 27 ноември доклада за сексуалните насилия над малолетни от страна на клира в архидиоцеза на Дъблин. Доклада от 700 страници на специалната комисия говори за 320 случая за насилия срещу малолетни и илюстрира ужасните престъпления извършени от 46 свещеници над малолетни в периода между 1975г и 2004 г. Освен авторите на насилията са посочени и четирима епископи, които „са предпочели репутацията на Църквата пред закрилата на беззащитните деца”. „Шокиран съм и се срамувам”, „моля за прошка всички на които е било сторено зло и на техните семейства”, пише в комюнике след публикуването на доклада кард. Шон Брейди, примас на цяла Ирландия, като уверява, че "Църквата прави всичко възможно да закриля децата от тези страшни престъпления".


На 19 ноември по инициатива на Папския Съвет за насърчаване на християското единение в Грегорианския университет в Рим се провежда Симпозиум, посветен на холандския кардинал Йоанес Вилебрандс – един от най-видните основоположници на икуменизма през ХХ в. Голям интерес предизвиква икуменическото свидетелство на примаса на Англиканската църква, архиепископа на Кентърбъри, Роун Уилямс. На 21 ноември той е приет от Бенедикт ХVІ на частна аудиенция във Ватикана. На срещата се разгледани „въпроси свързани с предизвикателствата пред двете християнски общности в началото на третото хилядолетие и необходимостта от насърчаване на форми на общо сътрудничество и свидетелстване за тяхното преодоляване". Освен това и отношенията между Католическата църква и Англиканския Съюз, като подчертават "общото желание за продължаване и запазване на икуменическите отношения между католици и англикани". На срещата се уточнява подготовката за третия етап от международния богословски диалог между страните.


На 21 ноември 250 певци, художници и артисти със световна известност отговориха на поканата на Папата и се събраха в Сикстинската капела по повод десет години от писмото на Йоан Павел ІІ до дейците на изкуството (4 април 1999) и 45 години от аналогичната среща с Папа Павел VІ (7 май 1964). В словото си Бенедикт ХVІ благодари на присъстващите от различни страни, религии и култури, тъй като чрез своето изкуство откъсват човека от баналното и материалното. Църквата има нужда от хората на изкуството, каза Папата, за да помогне на човечеството да повдигне очи към своята съдба. Заедно с това Светия Отец подчерта опасностите от онова изкуство, което се губи в пропагандата, илюзиите и фалшивата зрелищност, което превръща хората в роби. Бенедикт ХVІ цитира Микеланджело, Достоевски, Платон, Свети Августин, Хесе, Фон Балтасар, за да изтъкне „приятелството между Църквата и изкуствата, разкриващо тайната на Бог.


На 11 декември „съкрушен и опечален”, Бенедикт ХVІ изслушва представителна делегация на ирландските епископи и представените от тях резултати от Ирландската комисия, разследваща случаите на сексуални злоупотреби над малолетни от страна на клира в архидиоцеза на Дъблин. Папата още веднъж изразява своета дълбоко огорчение за действията на някои църковни представители, които са „отстъпили от своите тържествени обещания пред Бог, както и доверието на пострадалите и техните семейства и цялото общество”. „Светият Отец споделя оскърблението, предателството и срама, доловени от толкова много вярващи в Ирландия, и се присъединява към тяхната молитва в този труден момент за Църквата в Ирландия”. Заедно с това Папата призовава католиците в Ирландия и по целия свят, „да се присъединят към неговата молитва за пострадалите, техните семейства и всички онези, които са засегнати от тези зверски криминални деяния”.

На 19 декември Бенедикт ХVІ упълномощава Конгрегацията за каузите на светците да издаде декрети за петима нови Светци и шестима нови Блажени на Католическата църква, както и за георичните добродетели на десет Божи раби, които по този начин стават достойни за почит. Сред тях и двама папи: Йоан Павел ІІ и Пий ХІІ. Освен това, Папата разреши признаването на мъченичеството на полския свещеник Йежи Попиелушко, убит през 1984г. по време на тъмния комунистически режим. В списъка на одобрените от Папата декрети фигурират няколко жени. Сред тях изпъква австралийката, Блажена Мери Мак Килоп, живяла пез ХІХ век, която ще бъде канонизирана. „Провъзгласяването на един Блажен или Светец не означава честването на един представител от миналото, а предложение на една харизма за изграждането на „настоящето и бъдещето на Църквата и обществото”, заяви Папата на следващия ден пред 150 представители на Конгрегацията за каузите на Светците, по повод 40-та годишнина от учредяването на ватиканското ведомство. Светците осветяват тъмните места на историята със светлината на „достойнството”, което Бог е присъдил на човека.

На 25 декември Папата отправи своето рождественско послание, придружено с апостолическия благослов Urbi et Orbi (Към града и към света). Църквата не се страхува, дори в най-трудните ситуации, преследвания и атаки, тъй като нейната сила е Детенцето Исус, което иска да даде на целия свят тайната на любовта и светлината, каза Бенедикт ХVІ пред хилядите вярващи и поклонници от цял свят изпълнили площад „Свети Петър”. „Светлината, разпръскваща се от Витлеемската пещера, сияе над нас - Църквата, която е голямото универсално семейство от вярващи в Христос”. Папата отправи поглед към състоянието на Църквата по света: от Светата Земя и Ирак, до Шри Ланка, Африка , Латинска Америка и Европа, а накрая по традиция отправи рождественски поздрави на 65 езика.

dg/svt/ rv  







All the contents on this site are copyrighted ©.