Бенедикт ХVІ на последната генерална аудиенция за 2009: богословите и свещениците са защитници на единството на вярата

Богословите и свещениците винаги трябва да подържат едно цялостно виждане за християнската доктрина срещу опасностите от разделянето и обезценяването на отделните истини. Това бе насърчението на Бенедикт ХVІ по време на последната генерална аудиенция за 2009 г., която проведе в аулата Павел VІ във Ватикана. Последната катехистична беседа на Папата беше посветена на богослова от ХІІ век Пиетро Ломбардо, известен със своите „Сентенции”, превърнали се в наръчник по богословие за дълги векове.

За живота на Пиетро Ломбардо знаем твърде малко, но въпреки това можем да пресъздадем основите линии от неговата биография, посочи Папата. Роден е между ХІ и ХІІ век в Новара, Северна Италия, територия която по онова време принадлежи на Лонгобардите. Започва своето образование първо в Болоня, което в последствие продължава в Реймс и Париж. От 1140 г преподава в известната школа на Нотр-Дам. Осем години по-късно, по искане на Папа Евгений ІІІ, е натоварен да проучи доктрините на Жилбер де ла Поре, предизвикващи многобройни дискусии. Ръкоположен за свещеник, през 1159 е назначен за епископ на Париж. Умира една година по-късно, през 1160. Бенедикт ХVІ отбеляза, че като всички учители по богословие по онова време също и Пиетро публикува речи и текстове, коментиращи Свещеното Писание, но неговата най-известна творба са „Сентенциите”:


„Това е текст предназначен за преподаването на богословието. Според богословския метод, прилаган в онези времена, преди всичко е било необходимо да се познава, изучава и коментира мисълта на Отците на Църквата и на по-авторитетните автори. Затова, Пиетро Ломбардо събира една широка документация, съставена предимно от поученията на Западните богослови. Но включва към тази документация и енциклопедия на византийското богословие, твърде малко познато на Запад”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че основната заслуга на Пиетро Ломбардо е подреждането на грижовно събрания и подбран от него материал, в една систематична и хармонична творба, защото една от характеристиките на богословието е организирането по унитарен и подреден начин наследството на вярата. Сентенциите на Пиетро Ломбардо, посочи Папата, са изложени в четири тома. Първият разглежда Бог и тайната на Светата Троица; вторият сътворението, греха и Благодатта; третият том се спира на тайната на Въплъщението и делото на Изкуплението; последният том е посветен на тайнствата и вечния живот. В това общо виждане са включени всички истини на католическата вяра, подчерта Светия Отец:

„Този синтетичен поглед, както и ясното, подредено и схематично представяне на истините на вярата, обуславят изключителния успех на творбата на Пиетро Ломбардо. Те са предлагали едно сигурно схващане на тези истини от студентите и широко пространство за тяхното задълбочаване от страна на преподавателите”.


Бенедикт ХVІ подчерта, че органичното представяне на вярата е едно от основните изисквания за богословието, защото отделните истини на вярата се осветляват взаимно и в тяхното цялостно и унитарно виждане се долавя спасителния план на Бог и централността на Христовата Тайна:

„По примера на Пиетро Ломбардо, призовавам всички богослови и свещеници да подържат винаги едно цялостно виждане за християнската доктрина, срещу опасностите от разделянето и обезценяването на отделните истини”.


Катехизисът на Католическата църква и Компендиума към него, ни предлагат именно тази цялостна картина на християнското Откровение, което трябва да се приеме с вяра и благодарност, отбеляза Бенедикт ХVІ:


„Насърчавам всички вярващи и християнски общности да се възползват от тези средства, за да опознаят и да задълбочат съдържанието на нашата вяра. Само по този начин, тя ще ни се представи като прекрасна симфония, която ни говори за Бог и за неговата любов”. 

Най-големият принос на Пиетро Ломбардо в историята на богословието, посочи Бенедикт ХVІ, е неговия трактат върху Тайнствата, които той определя като „знаци на Божията благодат и видима форма на невидимата благодат, превръщайки се във неин образ и причина”:
 
„С това определение Пиетро Ломбардо долавя истинската същност на тайнствата: те се причината за благодатта и съумяват наистина да предават божествения живот. Материалният елемент е осезаемата и видима реалност, а формалния елемент са произнесените от свещеника думи. Тези два елемента са от съществена важност за цялостното и валидно отслужване на тайнствата: материята, с която видимо се докосва Господ и словото, което дава смисъл и духовно значение”. 

Папата отбеляза, че този средновековен богослов посочва че тайнствата предават обективно божествената благодат и че те са седем: Кръщение, Миропомазание, Причастие, Покаяние, Помазване на болните, Свещенство и Брак. Затова, за всеки християнин е важно да осъзнае значението и необходимостта от Тайнствата, чрез които Бог ни докосва и преобразява, подчерта Светия Отец:
 
„В тази Година на свещеника, насърчавам свещениците да се живеят интензивно тайнствата, за да бъдат в помощ на вярващите. Нека тайнствата да се отслужват с присъщото за тях достойнство, подпомагайки по този начин личния размисъл, участието на общността, чувството за Божието присъствие и мисионерския порив”. 

Тайнствата са голямото съкровище на Църквата, заключи Папата и всеки един от нас трябва да ги отслужва, носейки многобройни духовни плодове. Чрез тях Христос ни пречиства, преобразява и ни прави участници в Неговото божествено приятелство.Накрая Бенедикт ХVІ оправи своите пожелания за настъпващата 2010 г:

„Скъпи приятели, пожелавам приятелството на Нашия Господ Исус Христос да ви придружава през всеки ден от новата година. Нека това приятелство да бъде наша светлина и водач, помагайки ни да бъдем носители на мира, на Неговия мир. Честита Нова Година на всички”. 

svt/ rv