Нота на отец Ломбарди относно Декрета за "героичните добродетели" на Пий ХІІ

В резултат на реакциите след подписването на Декрета за "героичните добродетели" на Пий ХІІ, директорът на Ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбарди публикува нота, в която казва:


Подписването от страна на Папата на декрета за героичните добродетели на Папа Пий ХІІ предизвика известни реакции в еврейския свят, вероятно защото става въпрос за един подпис, чието значение е ясно за сферата на Католическата Църква и на занимаващите се с въпроса, и заслужава някои обяснения за по-широката публика, особено еврейската, с основание твърде чувствителна за това, което засяга историческия период на Втората световна война и на Холокоста.


Когато Папата подписва един декрет за героичните добродетели на един Божи раб, т.е. за една личност, за която е започнат процеса за беатификация, той потвърждава положителната оценка вече гласувана от Конгрегацията за светците след внимателно проучване на писмени документи и на свидетелства за факта, че кандидатът е живял по завиден начин християнските добродетели и е изявил своята вяра, своята надежда, своята любов в по-висока степен от това, което се очаква обикновено от верните. Затова може да бъде предложен като пример на християнски живот за Божия народ. Естествено в тази оценка се държи сметка за обстоятелствата, при които лицето е живяло, необходимо е следователно да се направи разследване от историческа гледна точка, но оценката засяга по същество свидетелството за християнския живот на лицето (неговата дълбока връзка с Бог и непрекъснатото търсене на евангелското съвършенство - както каза Папата в събота в своето слово пред Конгрегацията за светците), и не е оценка за историческото значение на неговата дейност.


Една евентуална следваща беатификация намира място в същата линия, която да се предложи на Божия народ – чрез допълнителната подкрепа на знака за необикновените благодати дадени от Бог чрез застъпничеството на Божия раб – като един пример на забележителен християнски живот. Във връзка с беатификацията на Йоан ХХІІІ и на Пий ІХ, Папа Йоан Павел ІІ заяви: "Светостта живее в историята и никой светец не е освободен от ограниченията и условията свойствени на нашата човечност. Обявявайки за блажен своя син, Църквата не чества специални исторически опции извършени от него, по-скоро го сочи за подражание и почит заради неговите добродетели за слава на божествената благодат, която се отразява в тях" (3.9.2000).


Това в никакъв случай не цели да ограничи дискусиите относно конкретните действия извършени от Пий ХІІ в ситуацията, в която се е намирал. От своя страна Църквата твърди, че са били извършени с чистото намерение да изпълни най-добре службата на висшата и драматична отговорност на Светипетров приемник. Във всеки случай, вниманието и загрижеността на Пий ХІІ за съдбата на евреите – нещо, което положително е важно за оценката на неговите добродетели – са широко засвидетелствани и признати и от много евреи.


Остава следователно открито и за в бъдеще проучването и оценката на историците в тяхната специфична област. В конкретния случай е разбираемо искането да бъдат отворени всички възможности за проучване на документите. Още Павел VІ бе пожелал да насърчи това проучване с публикацията на сборниците Actes et Documents… За пълното откриване на архивите – както вече бе казано не веднъж – е необходимо да бъде подредена и каталогирана огромна маса документи, което изисква техническото време на още няколко години.

Колкото до факта, че декретите за героичните добродетели на Папа Йоан Павел ІІ и Пий ХІІ са обявени в същия ден, това не означава двата процеса да бъдат обединени в бъдеще. Двата процеса са изцяло независими и всеки ще следва своя път. Следователно няма никакво основание да се предполага една едновременна беатификация.


Накрая, чувствата на голямо приятелство и респект на Папа Бенедикт ХVІ към еврейския народ вече са засвидетелствани не веднъж и намират ясно доказателство в неговата теологична дейност. Ясно е следователно, че скорошното подписване на декрета не трябва по никакъв начин да бъде четено като един враждебен акт срещу еврейския народ и желанието е да не бъде считано като пречка по пътя на диалога между еврейството и Католическата Църква. Пожеланието е предстоящата визита на Папата в Синагогата на Рим да бъде повод за да бъдат утвърдени и заздравени с голяма сърдечност тези връзки на приятелство и почит.


jp/ rv