Бенедикт ХVІ: "Бог идва в света без оръжия, за да победи насилието и човешкото желание за господство"

„В Младенеца от Витлеем, Бог се явява на човеците като Любов: Бог идва в света без оръжия, защото Неговото намерение не е да завладява със сила, а по-скоро да бъде приет свободно от човеците”. Това подчерта Бенедикт ХVІ по време на днешната генерална аудиенция, която се проведе в Аула „Павел VІ” във Ватикана. Папата посвети катехистичната си беседа на произхода на празника на Рождество Христово и по-особено на неговото развитие благодарение на свети Франциск от Асизи. „Благодарение на него – каза Папата – християнския народ успя да долови, че на Рождество Христово, Бог наистина стана "Емануил", Бог с нас, от който никой не може да ни раздели”.


Като се позова на молитвената деветница преди този светъл християнски празник, Папата посочи, че чрез нея Църквата ни призовава да живеем по-задълбочено подготовката за Раждането на Спасителя:


„Желанието, което всеки един от нас носи в сърцето си е предстоящия празник на Рождество Христово да ни дари дълбока радост, която да ни позволи да докоснем с ръка добротата на нашия Бог и да ни изпълни с нови сили”.


Бенедикт ХVІ посочи, че за да бъде разбрано по-добре значението на Рождество Христово, трябва да се познава неговия исторически произход. В първите векове литургичната година, не се е развила изхождайки от Рождеството на Христос, а от вярата в Неговото Възкресение. Затова най-древния християнски празник не е Рождество Христово, а Възкресението на Нашия Господ, посочи Светият Отец:

„Христовото Възкресение е това, което обуславя християнската вяра, то стои в основата на Евангелското възвестяване и изграждането на Църквата. Да си християнин, означава да се живее пасхално, ставайки част от динамизма породен от Кръщението, който ни призовава да умрем за греха, за да живеем с Бог”.


Пръв, който посочва че Исус е роден на 25 декември е древния богослов и ученик на свети Ириней, Иполит Римски. В последствие тълкувателите на Свещеното писание посочват, че на този ден се е чествал празника на Посвещаването на Ерусалимския Храм, учреден от Юда Макавейски през 164 г. преди Христос. Бенедикт ХVІ отбеляза, че това съвпадение на датите, показва че „с Исус, явил се като Божията светлина в нощта, се осъществява истинското освещаването на храма: очакването на Бог на тази земя”. Но само през ІV този празник приема своята окончателна форма, замествайки римския празник на „непобедимото Слънце” (Sol invictus), отбеляза Папата:

„По този начин се подчерта недвусмислено, че Рождеството на Христос е победата на истинската светлина над мрака на злото и греха. Но особено силната и духовна атмосфера, която обгръща този празник, се разраства през Средновековието, благодарение на свети Франциск от Асизи, който е носил в сърцето си дълбока любов към Исус човека, към Бог с нас”.


Бенедикт ХVІ посочи, че свети Франциск е наричал денят в който Бог стана човек „празник на празниците”, защото чрез него по конкретен начин може да се изпита смиреното величие на раждането на Исус детенце, което дарява на всички дълбока радост. От тази силна набожност към тайнството на Въплъщението, произхожда и известният празник на Рождество Христово в Гречио, вдъхновен вероятно от поклонничеството на свети Франциск в Светата Земя и от коледната пещера на Санта Мария Маджоре в Рим, посочи Светият Отец:


„Тържествата в Гречио, дариха отново на християнството красотата на Рождество Христово, възпитаха Божия народ да долавя неговото истинско послание и да обича и обожава човешката природа на Христос. Това особено сближаване с Рождество Христово предостави на християнската вяра едно ново измерение. Пасхата насочва своето внимание върху могъществото на Бог, който побеждава смъртта и ни учи на надеждата в бъдещия свят. Със свети Франциск и неговата коледна пещера се поставят на пръв план беззащитната Божия любов, Неговото смирение и добросърдечност, които чрез Въплъщението се явяват на човеците, за да ги научат на една нова любов и нов живот”. 

Благодарение на свети Франциск, каза Папата, християнския народ успя да долови, че с Рождеството Бог стана наистина „Емануил”, Бог с нас, от когото никой не може да ни раздели. В това Детенце, Бог се яви като Любов. Избра да стане беззащитно Дете, за да победи насилието, високомерието и човешкото желание за господство:


„В Исус, Бог прие това беззащитно и бедно състояние, за да ни победи с любовта и да ни разкрие нашата истинска идентичност. Не трябва да забравяме, че най-голямата титла дадена на Исус е именно тази на „Син”, Син Божий. Тази титла посочва по уникален начин Неговата божественост, която е божествеността на „Син”. 

Папата отбеляза, че именно това смирение ни посочва начина по който можем да срещнем Бог и да се радваме на Неговото присъствие. И само озарени от светлината на Рождество Христово можем да разберем пълния смисъл на Христовите думи: „ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мт. 18,3):


„Който не е разбрал тайната на Рождество Христово, не е разбрал и решаващия елемент в християнския живот. Който не приеме Исус със сърце подобно на детското, не може да влезе в Царството небесно. Това е и посланието отправено от свети Франциск към християните, както от неговото време така и от всички времена до наши дни. Нека изпросим от Бог да дари на нашето сърце онази семплота, която в Детенцето от Витлеем разпознава Господа!”. 

В края на генералната аудиенция Бенедикт ХVІ отправи своите коледни пожелания към присъстващите поклонници в Аула Павел VІ:
 
„Нека любовта, която Бог дарява на човечеството чрез раждането на Исус, да засили във вас, скъпи младежи, желанието да служите благородно на братята. Нека това Рождество да бъде за вас, скъпи болни, извор на утеха. Да вдъхнови, вас скъпи младоженци, да укрепвате вашите обещания за любов и вярност”. 

svt/ rv