Рождественски поздрави на Папата към Римската курия: за да постигне мира съвременният човек трябва да преоткрие покаянието и помирението
 

Синодът за Африка и апостолическите посещения в Йордания, Светата Земя, Република Чехия и Франция до Годината на свещеника бяха темите в словото на Бенедикт ХVІ към членовете на Римската курия. Папата произнесе своето слово по време на традиционната аудиенция с кардинали, архиепископи, епископи и различни ръководители на ватикански ведомства за размяната на благопожелания за Рождество Христово. За Папата изминалата година е своебразен преход от Годината на Свети Павел към Годината на Свещеника, като започна словото си от посещенията в Африка и Синода посветен на този континент в който се чувства еклисиологията на Втория Ватикански събор:


„Моето посещение в Африка бе повод да се прояви богословската и пастирска сила на Примата на Папата, като събирателна точка за единство на човешкото семейство. По време на Синода още по-силно изпъкна значението на съборността и единството между епископите, които получават своето служение именно защото влизат в общността на Последователите на Апостолите: всеки е Епископ и наследник на Апостолите само ако участва в общността на ония, които са продължители на Апостолската колегия в единство със Свети Петър и Неговия приемник. 

Папата поясни, че разглежданите теми на Синода за помирението, справедливостта и мира не бива да се интерпретират като политически теми. Синодалните отци, отбеляза Папата, съумяха да се придържат към пасторалната реалност в контекста на драмите на африканския континент с посланието, че мира може да се осъществи само чрез помирение с Бог. Без него – изтъкна Бенедикт ХVІ – човека е разделен не само от ближния, но и със самия себе си. Нужно е съвременния човек да направи първата стъпка, както Христос: „Първи да подаде ръка на другия и му предложи помирение:


„Днес отново трябва да се научим да признаваме грешките си и се отърсим от илюзията че сме невинни. Трябва да се научим на покаяние и се променим; да подадем ръка на другия и просим от Бог силата и куража за това обновление. В нашия съвременен свят трябва да преоткрием Тайнството на покаянието и на помирението. Фактът, че то е изчезнало от главните навици в по-голямата част от християните, е симптом за загуба на истинност към нас и към Бог; загуба, която заплашва нашето човечество и намалява нашата способност за мир”. 

Говорейки за своето посещение в Йордания и Светата Земя, Бенедикт ХVІ припомни страданията и надеждите на палестинци, както и визитата в Мемориала на Холокоста в Ерусалим:

„Посещението в Яд Вашем е потресаваща среща с жестокостта на човешкия грях и с омразата на една сляпа идеология, която без никакво оправдание осъди милиони хора на смърт и с това да прогони Бог, Бога на Авраам, на Исак и Яков и Бога на Исус Христос. Затова, преди всичко, това място е възпоменателен монумент срещу омразата и силен призив към пречистване, прошка и любов”.  
Папата припомни и своите срещи в местата, където е живял, умрял и възкръснал Исус, като изтъкна ,че вярата не е един мит:


„Това е реална действителност, която можем да докоснем с ръка. Този реализъм на вярата ни дава сила в тегобите на настоящето. Бог наистина е съществувал. Въплътен в Исус Христос, Той остава истинския Човек. Непрекъснато насочва нашето човечество към Бог и винаги е гарант, че Бог е близо до нас. Бог живее и е свързан с нас. С цялото си величие и близост, Той непрестанно ни призовава: Помирете се с мен и помежду вас! В нашия личен и обществен живот Той винаги поставя задачата за помирение”.  
Бенедикт ХVІ говори за своето посещение в Чешката Република, където силно е разпространен агностицизма, отправяйки двоен апел: към невярващите – да не поставят на заден план въпроса за Бог и към вярващите – да диалогират с отдалечените от вярата. Той припомни думите на Исус за т.н. „предверие за езичниците” в храма: пространство за молитва в което всички могат да се обърнат към непознатия, но въпреки това истински Бог, по когото изпитват носталгия:


„Църквата трябва да открие едно своебразно „предверие за езичници” в което хората могат да се свържат с Бог, без да го познават и преди да са намерили достъп до Неговата тайна. Днес към диалога с другите религии трябва да се добави и диалога с ония за които религията е чужда и на които Бог е непознат, но въпреки това искат да се доближат до Него”. 

Накрая Папата припомни и Годината на Свещеника, като подчерта че свещениците трябва да бъдат на разположение на всички: както за познаващите Бог, така и за ония, които все още не Го познават. Към всички свещеници Бенедикт ХVІ отправи своето рождественско пожелание:
 
„Нека винаги бъдем приятели на Христос и приятели на Бог, защото само по този начин можем да бъдем сол на земята и светлина на света”.


dg/ rv