Трета предколедна проповед на отец Канталамеса: свещениците са призвани да подражават на Мария

Мария, Майка и пример за свещеника. Това беше темата на третата и последна проповед на отец Раниеро Канталамеса за предколедното време, в присъствието на Бенедикт ХVІ в параклиса „Redemptoris Mater” във Ватикана. Каква е връзката между Мария и свещеника? Какво е отношението между майчинството на Мария и апостолата на свещеника? Изхождайки от тези въпроси проповедника на Папския дом се спря на специалната връзка, която свърза Мария със свещениците, които са призвани да даряват вярата в Христос с радост:
 
„Мария зачена Христос по делото на Светия Дух и след като го носи в своята утроба, го роди във Витлеем; свещеника, който със своето ръкополагане е помазан и осветен от Светия Дух, е призван да се изпълни с Христос, за да може Той да се роди в душите на хората посредством възвестяването на словото и отслужването на тайнствата”.


Именно поради това, подчерта отец Канталамеса, свещеника „не може да се ограничи само да възвестява на хората един Христос научен от книгите, без преди това да се е превърнал в плът от неговата плът и кръв от неговата кръв”:
 
„Личният принос, общ за Мария и свещеника, се обобщава във вярата. Мария, пише свети Августин, „поради вярата зачена и поради тази вяра роди”; също и свещеника заради своята вяра носи Христос в сърцето си и посредством вярата си го предава на другите”.


Проповедника се спря на положителния отговор даден на Бог от Мария, който не е дело на една повърхностна вяра:
 
„Мария изведнъж се намира в една абсолютна самота. С кой може да сподели това, което знае, това което се е случило? Само на Бог може да се довери. Мария, като всяко едно младо момиче в Израел очакващо сключването на брака, познава добре това което е написано в мойсеевия закон в книгата Второзаконие, глава 22: всяко едно момиче, което в деня на сватбата не е девствено, трябва да бъде изведено на прага на бащиния дом и убито с камъни от хората”.


„Бог – отбеляза отец Канталамеса – никога не изисква съгласието от своите създания, криейки от тях последствията”. Доказателство за това е пророчеството на Симеон, който казва на Мария, че меч ще прониже нейната душа. Само по този начин Мария се представя като пример за онзи, който дарява с радост:
 
„Мария каза „амин” (така да бъде) на Бог, обхвайщайки всичко което тази дума означава в Библията, така че сам Исус се превръща в „амин”: „Аз, Отче, защото така бе благоугодно на теб”. В този момент Мария представляваше всички нас. Нейната вяра, независимо че е подтикнатa от Светия Дух, е дело на любов и смирение,”.


Както посочва Вторият Ватикански Събор, величието на Мария се изразява в нейната вяра. Мария вървя във вярата и израсна в нея. Следователно, всички „трябва и могат да й подражават във вярата, но по един особен начин трябва да й подражава свещеника”, подчерта отец Канталамеса:


„Това което вярващите долавят мигновено в един свещеник, в един пастир, е това дали вярва в това което казва и това което отслужва. Който в свещеника търси предимно Бог, веднага долавя това; а онзи който не търси Бог, може лесно да бъде заблуден и да въведе в заблуждение свещеника”. 

Проповедника на Папския дом припомни, че две са думите които Мария произнася в момента на Ангелското благовестие, същите които свещеника изрича в момента на неговото ръкополагане: „Ето ме” и „Амин”. Имено този „Амин” свещеника трябва винаги да повтаря: 
„Духовното обновление на католическото свещенство, пожелано от Светия Отец, ще бъде пропорционално на устрема с който всеки един от нас, свещеник или епископ на Църквата, съумява да произнесе отново онова радостно „Ето ме” и „Да, искам го!”, съживявайки помазването получено при ръкоположението. Исус влезе в света казвайки: „Ето, аз идвам за да върша Боже твоята воля!” (Евр. 10,7). Нека да Го приемем в това Рождество Христово със същите думи: „Ето, аз идвам Господи Исусе, за да върша твоята воля!””. 

svt/ rv