Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: политиката и медиите да не бъдат подчинени на етическия релативизъм, а да се вдъхновяват от Божията истина и любов

В нашата епоха сме свидетели на тревожното „разделяне” между разума, чиято задача е да „открива етическите ценности свързани с достойнството на човешката личност” и „свободата, която трябва да ги насърчава”. По време на седмичната генерална аудиенция, провела се днес в аулата Павел VІ пред близо девет хиляди души, Бенедикт ХVІ отново се спря на „диктатурата на релативизма” на базата на творбите на един древен теолог от Средновековието, Йоан от Шарт-Салисбъри. Папата подчерта, че истинското развитие на едно общество не е един „продукт” на човека, а че неговите корени стоят в любовта на Бог към неговите създания.


Преди деветстотин години, един важен мислител на Средновековието, епископ на Шартр, Йоан Салисбърийски – живял между 1100 и 1180 г. – е твърдял, че човешките закони и политическо действие би трябвало да се утвърждават според природния закон, който присъжда на всяка личност ненакърними права, които „в никакъв случай” не могат „да бъдат отменяни”. Същевременно, отбеляза Папата, хиляда години не бяха достатъчни да утвърдят този респект към човека като се има предвид абортът, евтаназията и генетичните опити или пък атаките срещу достойнството на семейството, често пъти срещани днес. В своята енциклика Caritas in veritate Папата твърди, че социалната и политическата дейност не трябва да бъде „никога разделяна от обективната истина за човека и за неговото достойнство”, а Йоан Салисбърийски е твърдял:


„Съществува (…) и една обективна и непроменяема истина, чиито произход е в Бог, достъпна за човешкия разум и която засяга практическата и социална дейност. Става въпрос за едно естествено право, от което човешките закони и политическите и религиозните власти трябва да се вдъхновяват, за да могат да насърчават общото благо”. 

Едно твърде актуално твърдение, отбеляза Бенедикт ХVІ, което за средновековния епископ е означавало да се присъждат на всяка личност нейните права, а днес често пъти потъпквани:

„В нашето време, особено в някои страни, сме свидетели на едно тревожно разделяне между разума, който има задачата да открие етическите ценности свързани с достойнството на човешката личност и свободата, която носи отговорността да ги приема и насърчава”. 

„Може би – продължи Папата – днес Йоан Салисбърийски би ни припомнил, че са справедливи само тези закони, които защитават сакралността на човешкия живот и отхвърлят законността на аборта, евтаназията и на генетичните опити, тези закони, които зачитат достойнството на брака между един мъж и една жена, които се вдъхновяват от коректната законност на държавата – законност, която защитава винаги религиозната свобода – и която преследва сусидиарността и солидарността на национално и международно ниво”.


„В противен случай, би се стигнало до установяването на това, което Йоан Салисбърийски определя като ’тирания на принца’, или както бихме казали ние ‘диктатура на релативизма’: един релативизъм, който както припомних преди няколко години, ‘не признава нищо като окончателно и оставя като последна мярка само собственото аз и неговите желания’”. 

Сянката на етическия релативизъм, който произвежда всичко това се удължава често пъти и от мас медиите с послания – отбеляза Папата – стоящи далеч от онази „мъдрост”, от която обаче светът „има спешна нужда”:


„Днес това, което Йоан определя като ‘красноречиво’, т.е. възможността да се комуникира с инструменти все по-усъвършенствани и разпространявани, е умножена многократно. Но остава спешна необходимостта да се разпространяват послания надарени с ‘мъдрост’, вдъхновени т.е. от истина, доброта, красота. Това е една голяма отговорност, която стои по-специално пред хората работещи в многообразната и комплексна среда на културата, на комуникациите, на медиите”. 

Напротив, заключи Папата, Бог е този, който е истина и Любов, „изворът” на който трябва да се позовава всяка сфера на човешката дейност:

„Този принцип е твърде важен за обществото и за развитието, защото никое от тях не може да бъде само човешки продукт; същото това призвание към развитието на личността и на народите не се опира на едно обикновено човешко освобождаване, а е вписано в един промисъл, който ни предшества и който съставлява за всички нас един дълг, който трябва да бъде свободно приет”.
 
jp/ rv