Папата на генералната аудиенция: Светипетровото служение - гаранция за вярност към здравата доктрина. В Евхаристията Христос е действително присъстващ

Монахът бенедиктинец от 12 век, Руперт от Дойц бе тема в катехизиса на Папа Бенедикт ХVІ по време на днешната генерална аудиенция, състояла се в аулата Павел VІ във Ватикана. Папата припомни по-важните поучения на този важен монах теолог, по-специално за ролята на Папата, за Евхаристията и за присъствието на злото в историята.


Този древен монах съумява „да съчетае рационалното изучаване на тайните на вярата с молитвата и съзерцанието, считано върха за всяко познание на Бог”: Така Папа Бенедикт ХVІ синтезира делото на монаха бенедиктинец Руперт от Дойц. И преди всичко подчерта, че се отличава с „неподкупно морално поведение и силна привързаност към Светипетровия престол”. Неговото време, припомни, бе „белязано от контрасти между Папството и Империята поради така наречената борба за обличането в длъжност”. Руперт предпочита пътя на изгнанието заедно с настоятеля на своя манастир, Беренгарий, за да остане верен на Папата:


„Руперт ни учи, че когато възникнат противоречия в Църквата, позоваването на Светипетровото вероучителстване гарантира верността към здравата доктрина и дава вътрешно спокойствие и свобода”. 

Руперт, продължи Папата, остави многобройни писмени творби, от голям интерес и днес, защото „участваше активно в различни и важни теологични дискусии на времето”. Например, решително се намесва в евхаристичните спорове, за да контрастира ограничаващата интерпретация за присъствието на Христос в тайнството на Евхаристията. Руперт, продължи, „става решителен поддръжник на евхаристичния реализъм”, защитавайки приемствеността между Тялото на въплътеното Слово на Христос и това присъстващо в евхаристичните видове на хляба и на виното. Светият Отец подчерта и голямата актуалност на монаха Руперт свързана с Евхаристията:


„И днес съществува опасността от намаляването на евхаристичния реализъм, считан е почти като един ритуал на единение, на социализация. Твърде лесно забравяме, че Христос Възкръснал присъства действително със своето Възкръснало Тяло и се дава в нашите ръце, за да ни присъедини към своето безсмъртно Тяло, водейки ни към новия живот”.  

Един друг спор, в който монахът от Дойц участва се отнася до „примирението на добротата и на всемогъществото на Бог със съществуването на злото”. Руперт се противопоставя на тези, които с философски аргументи заключават, че Бог „позволява злото без да го изпитва и следователно, без да го желае”. Руперт, обясни Папата, „отхвърля употребата на философията, която счита неподходяща пред един толкова голям проблем и остава верен на библейския разказ”.


„Той тръгва от добротата на Бог, от истината, че Бог е върховното добро и желае само доброто. Така той индивидуализира произхода на злото в самия човек и в погрешната употреба на човешката свобода”. 

Руперт, каза още Папата, възхвалява „неизмеримото милосърдие на Отца, търпението и добротата на Бог към грешното човечество”. Както други теолози от Средновековието, посочи още Папата, Руперт също се пита защо Словото Божие е станало човек. Обясни, че има „христоцентрична визия за спасението”, развита от монаха бенедиктинец в творбата „Възхваление на Троицата”:

„Поддържа, че Въплъщението, централен момент в цялата история, бе предвидено още от вечността, независимо от греха на човека, за да може цялото сътворение да възхвалява Бог Отец и да го обича като едно единствено семейство събрано около Христос, Сина Божи”.
  
Той, продължи Папата, вижда в непразната жена от Откровението на Свети Йоан цялата история на човечеството, което е насочено към Христос, така както зачатието е насочено към раждането”. Христос, каза Папа Бенедикт, е „винаги в центъра на екзегетичните обяснения на Руперт в неговите коментари на Книгите от Библията”:


„Така той намира едно завидно единство във всички събития на историята на спасението, от сътворението чак до края на времената: ’Цялото Писание’, казва той, ‘е една само книга, имаща същия край, Божественото Слово’”. 

Накрая Папата посочи, че Руперт не се ограничава да повтаря поучението на Отците на Църквата. Например, той е първият писател, който идентифицира съпругата от Песен на Песните като Пресветата Дева Мария. Това тълкувание на книгата, отбеляза Папата, е „един добър пример за синхрона между литургия и теология”. За Руперт, допълни, Мария е „най-святата част на цялата Църква”. На Дева Мария Бенедикт ХVІ се спря и в поздрава към поклонниците:

„Празникът Непорочно Зачатие, който вчера отпразнувахме, ни припомня своеобразното присъединяване на Мария към спасителния Божи план. Скъпи младежи, полагайте усилия да й подражавате с чисто сърце, оставяйте се да бъдете изваяни от Бог, който и във вас иска да направи „големи неща”.  

jp/ rv