Първа проповед на отец Раниеро Канталамеса за предколедното време: прекаленият активизъм е новата ерес на съвремието

Трябва да се избягва прекаления активизъм, който е един от ересите на нашата епоха, за да се се даде приоритет на молитвата, която е живата връзка с Исус, Словото Божие. Това е призива отправен към свещениците от отец Раниеро Канталамеса, проповедник на Папския дом, в първата проповед за предколедното време произнесена в присъствието на Папата и неговите сътрудници, в Параклиса „Redemptoris Mater” във Ватикана.

Отец Канталамеса припомни, че свещениците са по един особен начин „слуги и приятели на Исус”, и тяхното основно служение е да „продължават Неговото дело в света… да откриват на хората спасителната воля и милосърдната любов на Отца”:


„Именно любовта и желанието за спасение са основната характеристика на продължителността на Христовото дело в земята. Но в какъв смисъл свещениците са продължители на делото на Христос? Във всяка една човешка институция, приемниците продължават делото, а не нейния основател, който понякога е поправян и дори опровергаван. Но в Църквата не е така. Исус няма приемници, защото не е умрял, а е жив! Смъртта няма вече власт над него. Тогава какво е задължението на Неговите служители? Това да го представляват, т.е да го правят присъстващ, да дадат видима форма на Неговото невидимо присъствие”.

Исус се обръща към учениците си, казвайки им: „не ви наричам вече слуги, а приятели”. Затова, свещениците са призвани да укрепват по специален начин „тази изпълнена с фамилиарност и любов връзка с Христос", отбеляза отец Канталамеса:


„Разликата между все по-често срещаните свещеници-чиновници и свещениците служители и приятели на Христос се състои именно в любовта към Исус. Само ако знаехме скъпи братя, колко е близо до нас Възкръсналия Христос и колко много иска да бъде и да работи със свещеника, готов да го подкрепя, съветва и да му прости, то тогава живота на свещеника ще бъде една въодушевяваща авантюра и ние ще бъдем най-щастливите сред човеците”.

Това което трябва да се избягва е „прекаления активизъм”, който е новата ерес на съвремието. Ние свещениците, заключи проповедника, повече от всички други сме изложени на „опасността на жертваме важното пред наложителното”. Молитвата, подготовката на проповедта или Литургията, учението и формацията са важните неща в живота на свещеника, често измествани от дребните наложителни неща от всекидневието:

„Все по-често се чува да се казва: как може да се молим спокойно или да обожаваме Светото Причастие, когато много хора се нуждаят от нас, когато в дома гори пожар? Това е истина, но нека да си представим какво ще се случи, ако при гасенето на пожар, пожарникарите се окажат без вода във резервоарите. Без молитвата и ние можем да изпаднем в подобна ситуация”.


svt/ rv