Послание на италианските епископи за 14-я Световен ден на богупосветения живот

„В Апостолическото писмо “Nuovo millennio ineunte” Божият Раб Йоан Павел ІІ споделя радостта си, че е можал да беатифицира и канонизира много християни, осветили се в най-обикновените условия на живот. Казва още, че „е време убедително да се предлага на всички тази висока мярка на обикновен християнски живот”. В същата линия Папа Бенедикт ХVІ предложи на цялата Църква една година посветена на Свещеника, в чиито център постави примера на един свят свещеник, енористът от Арс”: това е посочено в „Послание за 14-я Световен ден на богупосветения живот” на Италианската епископска комисия за клира и богупосветения живот. В посланието разпространено от агенция SIR, епископите се обръщат преди всичко към богупосветилите се и искат от тях да направят свои намеренията, които Папата препоръчва на всички през тази година като подчертават по-специално „първата и най-важна задача засягаща свещениците”. „Необходимо е да се молим – пишат – за да бъдат живият образ на Господ Исус и да носят Божията любов на поверените им общности. Второто намерение се отнася до младежите: призовават да се молим за тях, за да могат да разберат от Светеца от Арс колко е необходимо, смирено и славно свещенослуженето, което Исус поверява на тези, които отговарят на неговия повик”. Говорейки за светеца от Арс, в Посланието се отбелязва, че върху него е оказала значително влияние срещата с богупосветения живот. „Могат да се припомнят поне три момента: Първото Причастие, подготовката за свещенството, постоянното желание за съзерцателен живот”. Относно Първото Причастие се припомня, че е бил подготвен от две монахини, чиито манастир е бил разрушен по време на френската революция, църквите са били затворени и е трябвало да се молят скришом, в една къща прикрита от каруци натоварени със сено. „Свети Иван Мария Виане – се чете в Посланието – не забравя никога благодатта на този ден и се е чувствал длъжник на двете монахини, които въпреки опасността го придружават да приеме за първи път Исус в тайнството Евхаристия”. В Посланието се припомня и помощта, която получава от един монах за свещенството, защото е бил почти неграмотен и съмненията му, че за него може би е по-добре да избере съзерцателния живот. Завършва с поканата към всички вярващи да се запознаят по-добре с „историята на светостта, извор на голямо просветление и утеха”.

jp/ rv