Бенедикт ХVІ: любовта към Бог и ближните е ключа към истинското щастие за човека

„Да обичаме Бог и от любов към Него да обичаме ближните, защото само така можем да намерим истинското щастие, което е първообраз на вечното блаженство”. Това каза Бенедикт ХVІ на днешната катехистична беседа по време на генералната ауденция, която посвети на монаха цистерианец от ХІІ век, Гулиелм от Свети Тиери, наричан още „певец на любовта и милосърдието”, известен като биографа на Свети Бернар от Клерво. Пред повече от десет хиляди поклонници присъстващи на площад Свети Петър, Бенедикт ХVІ подчерта, че под действието на Светия Дух „човек става едно с Бог” и може да бъде не Бог, а „това което Бог е”.

Гулиелм е роден в Лиеж, Франция, между 1075 и 1080 г. в благородническо семейство. Надарен с брилянтна интелигентност и вродена любов към учението, той посещава най-известните училища през онази епоха, както в Лиеж така и в Реймс. През 1113 г. постъпва в бенедиктинския манастир на Свети Никез в Реймс и няколко години по-късно става абат на манастира Свети Тиери, в диоцеза на Реймс. Следвайки разпространената през онези години нужда от обновление на монашеския живот, Гулиелм посвещава всичките си сили за тази нова кауза. Но не след дълго, посочи Бенедикт ХVІ, среща съпротива в своите събратя и въпреки съветите на свети Бернар, през 1135 година напуска бенедиктинската общност и постъпва в цистерианския орден:

„От този момент до смъртта си, през 1148 г., Гулиелм се посвещава на молитвеното съзерцание на Божиите тайни, които винаги са били предмет на неговите най-дълбоки въжделения и на написването на духовна литература, придобила изключителна важност в историята на монашеското богословие”. 

Папата посочи, че една от първите творби на Гулиелм е озаглавена De Natura et dignitate amoris (За естеството и достойнството на любовта) в която се подчертава, че основната енергия, която движи човешката душа е любовта:


„В дълбочината на човешката природа е заложена любовта. На човека е поверено едно единствено задължение: да се научи да обича искрено, истински и безвъзмездно. Но само следвайки Бог, това задължение може да бъде оправдано и човек може да достигне целта, за която е сътворен”.

Бенедикт ХVІ посочи, че според Гулиелм да се научим да обичаме предполага един дълъг и отговорен път, който монаха разделя на четири етапа, отговарящи на човешките възрасти: детство, младежки години, зрялост и старост. През тези четири етапа човека трябва да се издига духовно и налага силен контрол над себе си, отстранявайки всяка безпорядъчна любов и егоистично изкушение, за да обедини своя живот в Бог и да достигне кулминационната точка на духовния живот, която Гулиелм нарича „мъдрост”. Също и други творби на Гулиелм са посветени на това радикално призвание на любовта на човек към Бог, което е тайната за един преуспял и щастлив живот, подчерта Папата:
 
„Гулиелм описва това призвание, като едно непрестанно и растящо желание, внушено в човешкото сърце от Бог. Скъпи приятели, нашето сърце е от плът
и когато обичаме Бог, който е самата Любов, как да не изразим това отношение към Него с нашите човешки чувства, като нежност, деликатност, чувствителност? Сам Господ, ставайки човек, пожела да ни обича със сърце от плът”.

Светият Отец подчерта, че друга важна характеристика на любовта според Гулиелм е тази, че тя озарява разума и позволява да се познава по-добре и по по-задълбочен начин Бог и чрез Бог, хората и събитията:
 
„Познанието, придобито чрез чувствата и разума намалява дистанцията между субект и обект, но не я премахва. Любовта обаче, предизвиква привличане и общение, което води до преобразяването и уподобяването между субекта, който обича и обекта, който е обичан. Тази съотносителност между любовта и симпатията води до едно по-дълбоко познание, от това постигнато само чрез разума”. 

Без наличието на симпатия не може да се опознае никого и нищо, подчерта Бенедикт ХVІ и това важи преди всичко за Бог и неговите тайни, които надхвърлят възможностите за познание на нашия разум. Бог се познава, само ако се обича. Папата продължи своята катехистична беседа, посочвайки, че синтеза от учението на Гулиелм от Свети Тиери се съдържа в така наречената Epistola aurea (Златното писмо), отправено до цистерианите от манастира на Монтдьо. В нея се намират безценни поучения за духовния живот, които могат да бъдат полезни за всички онези желаещи да напредват в общението с Бог. В този трактат, посочи Папата, френския монах предлага три етапа за духовното израстване, вдъхновени от древните Учители на Църквата и преди всичко от Ориген, които са поучавали, че призванието на човек е да стане като Бог, който го е сътворил по свой образ и подобие:


„Божият образ, присъстващ в човека, го тласка към неговото подобие, т.е към все по-пълната идентичност между собствената воля и тази на Бог. До това съвършенство, което Гулиелм нарича „единство в духа”, се стига не чрез личните усилия, а посредством делото на Светия Дух, който обитава в душата и преобразява в любов всеки порив и желание за обич, присъстващи в човек”. 

Накрая Бенедикт ХVІ призова, по примера на Гулиелм от Свети Тиери, да се научим да обичаме Бог и от любов към Него, да обичаме нашите ближни, защото само по този начин може да се намери истинското щастие. При финалните поздрави Папата припомни 25 годишнина от публикуването на Апостолическото Насърчение на Йоан Павел ІІ Reconciliatio et paenitentia, посветено на „значението на Тайнството на Изповедта в живота на Църквата. Като цитира някой от „апостолите на изповедта” от свети Жан-Мари Виане до свети Пий от Петралчина, Светият Отец призова вярващите да се уповават винаги на „Божията доброта, приближавайки се и отслужвайки с вяра Тайнството на помирението.


svt/ rv