Послание на Бенедикт ХVІ до симпозиума "От телескопа на Галилей до еволюиращата космология"

„Който гледа на космоса, следвайки примера на Галилей, не може да се спре само на това, което наблюдава с телескопа, а трябва да продължи задавайки си въпроси за смисъла и края на всичко, към което е насочено Творението”. Това пише Бенедикт ХІ в послание до участниците в симпозиум, който се провежда в Папския Латерански университет на тема: „От телескопа на Галилей до еволюиращата космология. Наука, философия и технология в диалог”. Срещата се провежда в контекста на Международната година на астрономията, за да отбележи четвъртото столетие от откриването на телескопа.
 
Папата описва удивлението и вълнението на Галилей, когато преди 400 години, през 1609 г. вижда небето с телескопа, „изнамерен от мен – бе казал ученият от Пиза – осветлен преди това от божествената благодат”. С това откритие, „решаващ етап в историята на човечеството” – казва Бенедикт ХVІ – „науката ставаше нещо различно от това, за което в древността винаги се е мислело”. „Галилей бе проникнал в незнайните пътища на вселената, разтваряйки широко „вратата, за да наблюдава нейните все по-огромни пространства” и поставяйки нови въпроси относно самия произход на космоса. „И днес – продължава Папата – вселената продължава да поставя въпроси, на които обаче обикновеното наблюдение не успява да даде задоволителен отговор: само природните и физическите науки не са достатъчни”. Самият Галилей твърдеше, че „Бог е написал книгата на природата във формата на математическия език”. „И въпреки това – продължава – математиката е едно откритие на човешкия дух, за да разбере сътворението”. Така, съвършеното съвпадение между обективната структура на вселената и интелектуалната структура на човешкия субект „насърчават да се гледа към един единствен съзидателен Разум, който свързва тези две реалности”.

 „Въпросите за необятността на вселената, за нейния произход и за нейния край, както и за нейното разбиране – подчертава Бенедикт ХVІ – не допускат един само отговор с научен характер. Който гледа към космоса, следвайки поуката на Галилей, не би могъл да се спре само на това, което наблюдава с телескопа, трябва да премине отвъд, за да си зададе въпроса за смисъла и края, към които цялото сътворение е насочено”. В този смисъл Папата отправя пожеланието за обновяване на диалога между научните, философските и теологичните познания: между тях няма никакъв конфликт. „Напротив, само в мярката, в която успеят да навлязат в диалога и да си разменят съответните компетенции, те ще бъдат в състояние да представят на днешния човек наистина ефикасни резултати”. Накрая Папата призовава да се избягва „подразбирания риск на много открития: човекът да вярва само в науката и да забравя да издига погледа извън самия себе си към онова трансцедентно Същество, Създател на всичко, което в Исус Христос разкри своя лик на Любов”.

jp/ rv